Някога ли.....

Тази луда нощ- сърцето бие, бие.
Толкова ли е! Не си спомен, Времето си.
Силно е уханието- от някъде идва.
Малко ми трябва- дори и луд да съм.
Тръгвам и ще намеря пътеката.
Не знам- сънувам те, люляци.
После на морето- изгревът и залеза.
Планината донася ни хлад и стопля ни.
Някога ли, някога ли. Може би!
И ще те моля във изригващ стон.
И пак ще се разсъмва, Тебе и времето.
И сърцето мое, твоето ще търси.
Някога ли- Не , не сега, Тебе.