Постинг
21.09.2007 17:51 -
Да познаеш себе си...
Автор: gabar4eto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 939 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2007 17:52
Прочетен: 939 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 21.09.2007 17:52
* * *
С раждането си човек започва да възприема света по свои си начин. Не минава дълго време и заложените генетични особености от майка и баща, започват да се проявяват. И тогава идва зоната от пристъпването от едно състояние в друго. В това няма нищо лошо, но с течение на времето агресивността която е заложена в нас, започва да придобива размери. По един бърз и лесен начин успяваме да загърбим добродетелите, които са заложени в нас.
За да го избегнем, трябва да напрегнем сетивата си и да открием истинското си Аз, което е неделима част от живота ни. Да умеем да видим, как едно миниатюрно животинче успява, как дъждовната капка полита стремглаво към земята, за да може да даде това, за което е предопределена. Да можем да видим красотата от това, че дишаме, че живеем. Защото когато е сътворена земята, първо е направен молива и след това светлината. Именно затова е казано: "В началото бе словото и словото бе началото".
И когато срещу теб застане едно прекрасно създание като Теб, да се радваш с цялото си съществувание на този миг. И нека красотата която струи от нас, да бъде винаги толкова чиста. Така успях да я съзра и да намеря себе си.
С раждането си човек започва да възприема света по свои си начин. Не минава дълго време и заложените генетични особености от майка и баща, започват да се проявяват. И тогава идва зоната от пристъпването от едно състояние в друго. В това няма нищо лошо, но с течение на времето агресивността която е заложена в нас, започва да придобива размери. По един бърз и лесен начин успяваме да загърбим добродетелите, които са заложени в нас.
За да го избегнем, трябва да напрегнем сетивата си и да открием истинското си Аз, което е неделима част от живота ни. Да умеем да видим, как едно миниатюрно животинче успява, как дъждовната капка полита стремглаво към земята, за да може да даде това, за което е предопределена. Да можем да видим красотата от това, че дишаме, че живеем. Защото когато е сътворена земята, първо е направен молива и след това светлината. Именно затова е казано: "В началото бе словото и словото бе началото".
И когато срещу теб застане едно прекрасно създание като Теб, да се радваш с цялото си съществувание на този миг. И нека красотата която струи от нас, да бъде винаги толкова чиста. Така успях да я съзра и да намеря себе си.
Търсене