Археолог откри незавършена древна пирамида в Сакара, която струва живота му. Древната история на Египет е изпълнена с изобилие от открития. Много от тях остават все още необяснени и до днес. Едно такова откритие е направено от археолога Закария Мухамед Гонейм в средата на 50-те години. Находката на Гонейм е толкова уникална, че учените все още спорят какво точно е открил археологът и за какво е било всичко.

През 1951 г., докато търси нови недокоснати погребения, археологът Закария Гонейм се натъква на стена, която според него може да бъде една от неоткритите, незавършени древни пирамиди. Останките от структурата се намират в некропола на Сакара, недалеч от древната стъпаловидна пирамида на Джосер, чиято възраст се оценява на 4700 години.

В книгата си, озаглавена „Изгубената пирамида“ (Rinehart & Company, 1956), Гонейм пише:

„Може да се смята, че тъй като сградата е била използвана като кариера в по-късни времена, нейното съществуване е било известно до сравнително скорошна дата. За щастие успях да се уверя, че паметникът е бил необезпокояван поне 3000 години, а вероятно и по-дълго.

Доказателство за това се крие в големия брой по-късни погребения, които моите работници откриха по време на разкопките. Най-ранните от тях датират от Деветнадесетата династия (1349-1197 г. пр.н.е.), и тъй като някои бяха открити да лежат необезпокоявани над самата заровена пирамида, очевидно е, че стените, които бяхме разкрили, не са били виждани от човешки очи от онази далечна епоха.”

Понеже входът на египетските пирамиди се намира в средата на северната страна, намирането на входа на недовършената пирамида е било въпрос на техника.

През януари 1954 г. Гонейм започва търсенето на входа на пирамидата, сигурен, че „никоя суперструктура не би била построена без началото на подструктурата“. Разкопавайки северната страна, той първо открил останките от погребален храм.

Окуражен, той потърсил входа там, тъй като входът към пирамидата на Джосер бил намерен на подобно място. Когато това се оказало безполезно, той преместил работата на север. Накрая, на около 22 метра от стената на пирамидата, той намерил нещо, което изглеждало като входна галерия.

Галерията била блокирана с тежки камъни, а празнините между тях били запълнени с натрошени камъни. Най-накрая вратата към пирамидата била открита. „За наше изключително облекчение“, пише Гонейм, „открихме, че вратата е непокътната, запечатана със зидария.“ Пирамидата е открита на 9 март 1954 г.

Вратата водела до висока галерия, изсечена в скалната основа. Но на 18 метра се натъкнали на стена от натрошени камъни, стигаща от пода до тавана. Екипът открил вертикална шахта в тавана, през която били пускани камъните. А входът на шахтата отгоре бил заровен в надстройката на пирамидата.

Гонейм установил, че шахтата не е пробита напълно откакто пирамидата е построена. Насипаните натрошени камъни в коридора се оказали доста – повече от 15 метра. Но първо трябвало да се разчисти шахтата, така че камъните да не паднат върху работниците отдолу.

При разчистването на шахтата се случила трагедия, която спряла разкопките за дълго време. Един от каменните блокове се срутил и затрупа работниците, убивайки един от тях. Това незабавно разпространило приказките за проклятието на пирамидата и медиите преувеличили новината, твърдейки, че пирамидата се е срутила и е убила 80 души.

Тогава се разнесла мълвата, че в гробницата е затворен зъл дух, който щял да погуби всички. Самият Гонейм също бил уплашен, но подновил разкопките. След като изчистил камерата, Гонейм открил много гробни съдове, върху печатите на които прочел името на „неизвестния досега владетел“ Секемхет (този фараон бил известен под друго име Джосер Тати).

Гонейм също така намерил златно съкровище. 21 златни гривни, пинсети, златна пръчица под формата на сърп, златни плочи, златна кутия за прах от черупки и много мъниста от карнеол (вид минерал).

До камерата те трябвало да си проправят път през отломките от камъни, които блокирали прохода поради земетресения. На 31 метра те открили страничен проход, водещ до дълъг Т-образен коридор, съдържащ 120 празни складови помещения. И едва след още 72 метра археологът открива гробна камера, скрита зад защитна стена и огромни каменни блокове. Била е в самия център на недовършената пирамида на Секемхет.

„В средата на грубо изсечена камера лежеше великолепен саркофаг от блед, златист, полупрозрачен алабастър. Тръгнахме към него. Първата ми мисъл беше: “Цял ли е?” Набързо, с моета електрическо фенерче, проверих горната част за капака. Но нямаше капак; горната част беше от едно цяло с останалите“, пише Гонейм.

След като го почистили от пясък и прах, археолозите открили няколко странни неща. Първо, върху саркофага под формата на буквата V имало нещо като погребален венец. Втори, капакът на саркофага не бил отгоре, а в края. Той се издигал нагоре, сякаш археолозите не били пред ковчег, а пред капан за диво животно.

Циментът, с който бил намазан капакът, се оказал непокътнат. С голяма трудност археолозите разчистили място около саркофага, монтирали повдигащи блокове и, уверени, че тялото на Секемхет е вътре, отворили „ковчега“.

Вътре обаче било празно. Разочарованието на Гонейм нямало граници. Сезонът на разкопките обикновено приключвал през април поради горещините. В жегата и задуха експедицията работила до 26 юни в името на резултатите. И всичко това само за да се намери празен саркофаг! Разкопките били прекратени.

Връщайки се на работа през 1955 г., Гонейм разчистил галерията и намерил много артефакти, но не можел да разреши загадката на пирамидата. Може би в саркофага наистина е бил затворен зъл дух? Скоро проклятието настигнало Гонейм: през 1959 г. той се самоубил, като се удавил в Нил.

Самият Гонейм определил възрастта на пирамидата на 4700 години. Но радиовъглеродният анализ на „венеца“, който лежал върху саркофага, показал, че растенията са с 800 години по-стари от пирамидата.

Защо египтяните са спрели да строят пирамидата? Защо са си тръгнали? Защо саркофагът бил толкова внимателно затворен и проходите затворени? Защо някой е сложил върху него древни изсушени растения? Има няколко версии за това.

Вътрешната архитектура на пирамидите все още озадачава експертите. Имало толкова много тесни, наклонени и вертикални проходи, че само змия можела да се движи по тях. Казва се, че египетският бог Нехебкау, съдията на мъртвите, можел да се превърне в змия. Във формата на огромна змия, Апоп бил древен египетски дух на злото, мрака и разрушението и главният враг на бога на слънцето Ра.

През 1963 г. Жан-Филип Лауер се заема с разкопките на паметника на Секемхет. Той проучвал възможността за южна гробница, характеристика, която той е открил от южната страна на стъпаловидната пирамида на Джосер. Той също така искал да реконструира план на заровената пирамида и да се опита да разреши мистерията на изчезналата мумия.

Лауер разкрил основите на южната гробница под разрушена мастаба. В коридор на дъното на дълбока шахта той намерил останки от ранен дървен ковчег, който съдържал костите на двугодишно момче, няколко съда от Династия III и фрагменти от златни листа.

Гробната камера обаче била ограбена. Лауер продължил да доказва теорията на Гонейм, че ограждащата стена на комплекса е била разширена. Има много теории около заровената пирамида и нейната незавършеност, които все още остават загадка.

https://kakda.org/%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b5%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b8/