* * *
След като остана сам, почувства една невероятна тишина -която хем  го радваше , но хем и го подтискаше .Запали цигара започна да изпуска дима ритмично .Нахлуваха мисли ,спомени, опитваше се да разпознае себе си сред всичко това .Знаеше че всичко това не е случайно , то е трябвало да се случи за да разбере колко много неща на този свят не са това, което трябва да са .Загледа се през прозореца наблюдаваше всичко толкова удивително -сякаш му бе за първи път. Въпрос си зададе - ами сега?До и от тук нататък какво? Нима всичко се преобръща просто ей така, само за миг , само за секунди ?Дима прикриваше лицето му , изписваха се гримаси от всички неща, които си припомняше .Редуваха се усмивка после тъгата придаваше сложността на ежедневието .Гледаше навън не знаеше да се радва ли или да е тъжен .Пъзела който толкова време се бе опитвал да сглоби се рушеше невероятно бързо. Погледна отново навън и забеляза силуета по улицата в първият момент не разпозна дали е на жена или на мъж , но като наближи видя, че е на жена .Стъпваше елегантно с отмерени движения .И тогава усети как нещо вътре се надигна в него . Да, за този миг , за тази секунда бе си задавал въпроса .Как всичко се преобръща невероятно бързо.Познаваше до болка всички които живееха наоколо -това бе новост за него не бе я виждал до сега .Отвори прозореца усети невероятният мирис на разцъфналите дървета .Мозъкът  бе привключил нa пълни обороти.Тишината която бе до преди малко вече се бе разпръснала някъде в пространството .Да именно този миг , тази секунда на която вече се наслаждаваше го караха да живее. Силуета наближаваше и ставаше все по ярък, по видим .Пипнешком търсеше кутията с цигарите за да запали нова , макар че предишната не бе догоряла,напипа ги извади една и я запали с другата .Пред погледа му бе тази светлинка червена, която в един миг загасваше , знаеше че всичко на този свят е точно така загасва и за това бързаше да не загасне. Мисълта , погледа се беше насочил към силуета който бе вече толкова близо до него .Жената приближаваше и тогава усети това което не бе усещал от толкова дълго време .Усети топлината по връхчетата на пръстите си, нахлуваше на приливи по цялото му тяло .Кога бе привършила цигарата , не усети .Показа се през прозореца, потърси силуета , но го нямаше.Навън бе само цъфналите дървета , нейният мирис гальовните лъчи на слънцето и тогава разбра -нима това бе въображение Да наистина бе , но се наслади на него със цялото си същество и отново въпроса - До и от тук нататък ?

Blizo i dale4e,
miraj i realnost tvoq.
Tam sam,4akam tiho
tvoqta celyvka:)