ЕДИН ХУМАНЕН ПРАЗНИЧЕН ПОЗДРАВ ОТ МИРЕНА ФИЛИПОВА ЗА СВЕЩЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
И ОТНОВО Е 24 МАЙ, И ОТОВО ИСКАМ ДА НАПИША ХИЛЯДИ НЕЩА. ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СИ/ ВИ ГИ СПЕСТЯ И ЩЕ ОСТАВЯ НА ВАЗОВ ДА ГОВОРИ ВМЕСТО МЕН!
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883 г. И. Вазов
П.П.
НЕКА МИСЛИМ КАК ИЗПОЛЗВАМЕ ЕЗИКА...
НЕКА ПИШЕМ, ГОВОРИМ И ТВОРИМ ДОБРО!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
МИРЕНА ФИЛИПОВА
ОБУЧЕНИЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В МАЛТА-ВСЕКИ...
Българската литература за мен (или по-ск...