Честита Нова година....

До всички мои  сънародници,  съжители на тези които са извън пределите на България.  Нека да е Честита настъпващата 2013 година,  но преди да си честитим нека да си направим равносметка,  какво сме направили през изминалата 2012.  Да видим какво сме дали от себе си,  за да кажем да това е хубаво,  прекрасно което сам извършил.  Успяхме ли да използваме умът си,  които ни е даден от Всевишният за да може ние да сме на върха на пирамидата.  Какво е да използваш умът си и какво е умът като субстанция.  Това най висшето във нас,  което ни кара да усещаме,  да изпитваме болката,  да сме състрадателни,  да виждаме сутрин като станем светлината,  да я абсорбираме,  да виждаме хилядите цветове,  да усещаме мирисът,  да ни е студено,  да ни е топло,  да ни е вкусно и т.н.  всички ние обичаме нещо или някои и се опитваме да останем с това или с него,  но в крайна сметка идва една гостенка и всички поемаме натам сами-  някога запитахме ли се дали сторихме добро?  Така че и като тръгнем натам сами то да остане след нас.  Не не се питаме,  защото на днешното време ние имам други приоритети.  Ние пазим нещата които сме закупили дори и да не ни трябват и не желаем да ги дадем,  да зарадваме някого,  и не си даваме сметка че няма да ни трябват.  Изтъкваме се,  търсим знатността,  пренебрегваме нещата,  които тези преди нас са оставили с мъдрост.  Изпълваме се с гняв за нещо което не си струва.  Завиждаме на другият които е с нещо преди нас,  а никога не се запитваме-  защо,  какво,  кога и как.  Злобеме и това ни е изпълнило целите.  Не вярваме в предопределеното и се правим на силни,  на можеш ти,  на знаещи и когато ни застигне нещо тогава се огъваме както желязото се огъва под въздействието на огъня.  Бягаме едни от други, з атваряме се в емоциите,  които изпитваме гледайки филма направен по сценария на даден човек и заснет от режисьора,  а не желаем да отворим сърцата си за тези които са около нас.  Всички творения са единни,  но не и ние.  Избиваме ей така за удовлетворение благодарение на тези емоции.  Ако накараме един или друг човек да изяде например яйцето,  брашното,  содата захарта по отделено няма да иска,  но ако те са направени в смес от която след това ще излезне вкусен кекс тогава всеки би си взел.  Това са малки но прекрасни истини и живота е така.  През изминалата година станаха неща да ни покажат къде сме и за какво сме.  Но всяко чудо за три дни отминаха нещата и пак поехме в старият коловоз.  За това скьпи съграждани,  мили сънародници-  нека направим така да се усмихваме,  защото усмивката  е един от невероятните наши жестове дадени само на нас,  които могат да накарат да се отпуснем,  да почустваме тази тьи нужна ни топлина.  Нима ще подминете човека които е срещу вас,  който се е усмихнал,  на когото лицето грее от тази усмивка.  С тази усмивка може да накараме човекът срещу нас да повярва че може,  че е нужен.  За да покажеш на човек че е ценен не е нужно да си сериозен,  да си намръщен.  Всеки един от нас има отговорности  едни спрямо други. Усмивката е единственият жест които се разбира от всички хора по земята-  без значение на тяхната раса,  пол,  цвята на кожата,  религия.  И нека през новата 2013 година да се усмихваме повече,  да показваме че сме съпричастни,  че можем д помогнем на изпадналият в беда.  Нека да няма войни,  нека да няма изтерзани емоции,  нека да няма омраза,  злоба,  ненавист.  Нека бадем наистина това което сме-  създанията които имат ум и могат да мислят.  Да е честита настъпващата 2013.