"45 ГОДИНИ СТИГАТ" - този лозунг издигнаха враговете на народа, които управляваха през посочения период, и които не се задоволяваха само с властта, която имаха. Те искаха да имат не само власт, но и собственост, искаха да станат капиталисти. А капиталист се става с капитал. Откъде да го вземат? Няма откъде, освен от народа, който с труд и лишения го създаде през въпросните тоталитарни години.
С единодушно съгласие престъпните политически сили започнаха варварска кражба и разпродажба на народната собственост. В духа на грубия материализъм, именно върху материята беше прехвърлена вината за бившия тоталитарен строй. Държавната /народна/ собственост беше обявена за порочна. Държавата /народът/ обявена за лош стопанин и стана обект на агресия. Любим на медиите и защитник на тази дивашка позиция е "големият, високообразован" /по собствената си оценка/ икономист В. К. Същата позиция защитава и "големият експерт-енергетик" /и той по собствената си оценка/ Ст. Г. Една продажна жена, в интерес на кариеристичните си амбиции, без никой да ни налага, затвори два блока, произвеждащи евтина енергия, за да се намали конкуренцията срещу скъпата енергия, договорирана от друг известен продажник. На антинародна позиция здраво стоеше и продажен министър, който за нула време, по команда от антибългарския цар, продаде на безценица БТК. Държавните /народни/ ЕРП-та бяха разпродадени на чужди компании, едната от които е държавна /ЧЕЗ/. Така печалбата, която извличат новите собственици отива в чужди държави. А за да е по-голяма печалбата, „грижовните“ собственици прилагат рекетьорски калкулации – достъп до разпределителна мрежа, достъп до електропреносна мрежа, пренос през разпределителната мрежа, пренос през електропреносната мрежа и балансиране на електроенергийната система за разпределение. С какво може да се съпостави този бандитизъм на българските управници: един бандит ми продава апартамента, без да ме пита. Новият собственик ми определя наема, към който прибавя – достъп до трапезарията, достъп до спалнята, достъп до кухнята, а защо не и достъп до тоалетната, и каквото още му хрумне. Има пълно право на това, защото е пълновластен господар, и е „добър, грижовен“, а не като мене „лош“ стопанин.
За съжаление, списъкът с разпродадените народни имоти е огромен, и доколкото знам стойността им надхвърля 130 милиарда долара. Като виновник за тази разпродажба се посочва собствеността, поради това, че е обща, безотговорна, комунистическа, тоталитарна, порочна.
ИСТИНАТА - материята не притежава морални ценности. Тя не може да бъде нито порочна, нито свята, качества каквито й приписват идеолозите на дивия капитализъм, установен в България. Носители на морални ценности са, не материални обекти, а духовни същества, каквито сме ние, хората. Хората могат да бъдат морални или неморални, властта може да бъде морална или неморална, а не собствеността. Властта, натоварена да управлява държавата /народа/ може да бъде лош стопанин, а не самата държава, т.е. народът.
Характеристиката на тази престъпна атеистична власт е посочена на много места в Библията, едно от които е в книгата на Исая:
"...делата им са зли дела и насилието е в ръцете им. Нозете им тичат към греха и бързат да проливат невинна кръв; мислите им са мисли нечестиви; опустошение и разорение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им. ...Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада, и честността не може да влезе. Да! Истината я няма и който бяга от злото, става плячка." /Исая 59:6,7,14,15/.
„Свободата“, с която ни дариха, и на която се „радваме“ през изминалите 25 години, се характеризира със зли дела, насилие, опустошение, разорение, липса на здравеопазване, образование и възпитание, липса и на правосъдие за ограбения и обеднял народ. И като се вземе предвид тоталното зомбиране на младото поколение с лъжите за „злокобните 45 комунистически години“, можем да сме сигурни - „отникъде взорът надежда не види“!
Георги Крумов.Тагове:
Каквото и да си приказваш, ако решиш да направиш нещо, неминуемо трябва да бъде одобрено от същите "престъпните политически сили и външни сили, представящи се за критерий за демократичност "
А въпроса ми е "кой направи това?" Когато веднъж прогониш вярата в Бог от домовете, от семействата, от умовете, после връщането му е трудно. Почти невъзможно. Да, 45 години ни бяха предостатъчни. Сега живеем последствията от тях.
