Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2018 03:34 - Разбиране
Автор: otherwise Категория: Поезия   
Прочетен: 1750 Коментари: 7 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Трудно се уча да се отказвам и губя, признавам.

Дори когато се случва
измислям смисъл да се сражавам
отново и още
с всички факти,
да дооформям пронизващи истини,
да прекроявам по вярата си
какво виждам и как гледам,
само за да не спирам да чувствам,
макар от това да стигам
до цялостно разраняване,
до пълно разбиване,
до себеизгубване,
за да не пропусна от нея,
до създаването на друга действителност,
независимо от цената.

 

Разбрах, че е глупаво. Знам.
Съм като неразумно, непримиримо дете.

 

Но войната е самотна и силна.

 

Паднах в строшеното си небе.




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Мнного ми хареса откровението ти, благодаря :-)
16.04.2018 20:52
Накара ме да се замисля, че някой каза, как "Ученето е или припомняне, или как цял Живот да се учим, кога да и как и от какво да се отказваме и как да губим, за да се търсим...
цитирай
2. otherwise - И Пътя, и пътуването са важни, защото са уроци и развитие, и оформяне,
19.04.2018 19:22
но наистина всичко, от което човек се нуждае, е Любов. Както и Тя си струва всичко.

Сполучливо намиране, и запазване на намереното, ти пожелавам! :)
цитирай
3. emelika - Вече приемаш мнения
26.04.2018 08:49
Излизаш от себе си, за да ни дадеш. Знай, има и които те чакат - това което си - неподправено, чисто, ранимо, търсещо, откриващо...Знам как боли по пътя трънлив да си боса. Потърпи. Пантовки изящни ще има за тези нозе!
цитирай
4. otherwise - :)
26.04.2018 10:50
Хубаво ми е общуването с теб, Елена!
Преди малко ти писах в другият ми блог - blagovestie.

За пореден път ти изпращам благодарността си за твой коментар. Не просто от някаква блогърска любезност, а сърдечно. И пак защото по странен начин понякога се случва хората да общуват отвътре, при това в изключителна близост.

Не искам пантофки. Искам... Как с тях бих усещала всички трепети и вибрации на онова, върху което ходя, непритъпено, напълно; топлина и хлад, треви и камъчета, вода или рохка пръст, скали и горски мъхове, пясъци или житни ниви, в които се проправя тънка пътечка. Ами строшеното си небе? (в неделя бях на любимо място. Наблизо има поляна, обсипана с билки. В момента растат лайкучките, като бисерни сълзи, на купчини. Има и миниатюрни светло сини цветчета, по-малки от милиметър, със съвършено изваяни листенца, като кацнали на ярко зелени стъбълца - сякаш небето се е разпиляло на топлийки, позволявайки ни да ходим по него, което има своята цена, естествено). Как бих помнила стъпките си, ако заглъхне усета ми за всяка крачка и усещането от нея. Как бих запомнила пътя си, ако не виждам следите му из мен. Как бих изтичала според Призива, ако не вярвам, че не мога да се откажа, не и с лекота, защото съм вложила цялата мен и не искам по-малко от всичко, въпреки, че това рядко се постига и го знам :) Но го вярвам. С вярата на лудия. Със знанието му, което го насочва напред, натам, още.

Прегръщам те, приятелко на душата ми!
цитирай
5. emelika - Пак си ходи боса, имай всичките усещания на света, но трябват и пантовки
26.04.2018 13:20
по скоро на принца, за да те намери, но и да се опазиш. Има от какво. Знаеш.
Не подозирах, че blagovestie си ти, но усещах нещо познато и близко. Има сродни души. Вярвам. Някога ще ти разкажа и за моите любими места.
цитирай
6. otherwise - Разбрах те, Елена...
26.04.2018 14:03
А разказваното/разказите ти, доотварянето на твоят свят, така че да стане видим и достъпен и за други, включително и за мен, очаквам :)



цитирай
7. otherwise - Николай, ще подмина коментара ти,
26.04.2018 14:04
защото, както знаеш, ако отговоря, ще те нараня. Не знам защо си го причиняваш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: otherwise
Категория: Изкуство
Прочетен: 553497
Постинги: 326
Коментари: 2511
Гласове: 4533
Блогрол