НЕВИДИМО........   Думите оредели не стигат далеч. Вътре в мене бушуват светове. Невидимо остава нещото сякаш изтърбушено. Пръчки оплетени това е моята съдба. Черно и бяло редят са като  ням филм. Живея ли питам се?  Повтаря  се отново утрото. Невидимо щастие и борбата за него. Мечтанията отлитат не се връщат. Потулват се нежности- а дали го искам? Облаците търся с тях да се завия. Но чува се звук грачещ. Невидимо искам да се моля в нощта. Без края на небето  да докосна. Да запаля в мене пожара отново. Невидимо да търся дъжда измиващ. Цъфнали липи  и звънен глас. Течащи води приказки раждат се. С цял глас ще извикам- Живея, Живея! НЕВИДИМО........   04.04.2017   Нури Джурин

Не ги потулвайте. Безсмислено е.