ПРЕВЪРНАХА НИ В МАШИНИ......   Днес ей така случайно, но като знам че на този свят няма случайни неща, бях се запътил със джипа да огледам  дърветата как са? прецъфтяли ли са сливите, ябълките как са, прихванали ли са са калемите и не щеш ли дете държеше хвърчило, което се бе издигнало доста на високо и смехът му се чуваше от далеко. Спрях джипа и слезнах за да го гледам- Мили Боже върна ме толкова години над зад. Когато това беше почти ежедневие, да си правим хвърчила в часовете по трудово обучение със подръчни материали- защото в магазините нямаше като тези модерни сега хвърчила. Гледах, гледах и насищах душата си, зрението си, мозъка ми сякаш започна да пулсира като тъпан. Усетих как ми омекнаха колената, ръцете. Това не се бе случвало от толкова много време да видя дете с хвърчило, защото децата ни сега са по дискотеките, чалагджиниците където се пуши марихуана, където се шмърка дрога и където се слуша най най долнопробната музика която може да съществува на света. Не ми се качваше на джипа исках да гледам и да гледам. Започнаха да напират въпроси, въпроси- Май се губим като нация, къде са всички тези неща които ни крепяха. В Българина имаше нещо детско, истинско, неподправено. Сега какво МОЛОВЕ където слушаш един и същи глас да те подканя да си купиш това или онова- а дали въобще имаш нужда от него, на всеки някой му е крив - криви са бурките, криви са тези които отправят молитва, другият му е скимнало да набие някого защото не е като него, трети се хвалят или както ние му казваме кама-рят че си е купил кола на лизинг или на заем със която може да вдигне голяма скорост и да отнеме живота на малко дете или на стареца пресичащ пешеходната пътека. Къде изчезнаха филията със маслото която те засищаше и през зимата те караше да се изпотиш и да те избий червено на бузите, сега децата се карат на училище със скъпите коли на татковците и майките и не им остава нищо друго да се разболеят и да са на антибиотици , защото на видите ли студено е детето ще  измръзне. Научиха ни да крадем, да взимаме заеми за да може да угодим на нищожните ни душици. На всякъде да имаме лукса, но този лукс не може да го пакетираме и да го занесем там където никoй не е върнат, където няма бакшиш, няма подкуп. Там не се носи нито колата, нито телевизора , нито скъпите дрехи и аксесоари. Там си това което си , както си дошъл- там си човек, а не машини в каквито ни превръщат. Отидох до градината- гледах дърветата разцъфнали и как при тях не се изменя нищо следват сезоните, следват Божието, опитвах се да се окопитя и да се помоля да се виждат все повече деца с хвърчила, деца които да играят на народна топка, на чилик, на ластик и Бог да ни помогне да излезем от това състояние- състояние на метал , без душа , без чувства и да се върнем отново в кожата си, да не се дразним от това че този до нас е с друг цвят на кожата, че е малко или повече образован от нас, че говори друг език. да разберем истината че всички пред Бога сме равни и че ще носим отговорност за постъпките си, че ни е нужна усмивката да присъства повече по лицата ни. Боже, Боже, Боже помогни ни да се върнем в първообраза си който си ни дал.   Нури Джурин 19.04.2016

Не сме машини.

... за джипа... малко натрапливо, че имаш/караш джип... А, аз, нямам дори каруца/магаре...

Иначе, прекрасно е да си спомниш своето детство, изобщо, да си припомним детството... Буди умиление...
"... както ние му казваме кама-рят че..." - Какво Е значението на "кама-рят"? - интересно ми е...

Поздрави!
А, всъщност, може да си в правото си да казваш джип/а, вместо друга думичка.
И, човекът, каквото и да го правят, не може да бъде машина... но има, които стават маша (дилаф или дилав - онова желязо, с което се бърка в огъня за да не се изгорят ръцете)

"Боже, Боже, Боже помогни ни да се върнем в първообраза си който си ни дал."Амин

samo da utochnq che kato sam pisal djipa toi e ruski UAZ- uchukan , kaji rechi kato karuca samo che varvi na gaz , sas tri cheteri vida boq po nego , i se otvarq samo vratata ot shofiora - djip ot tezi golemiqte modernite nqmam i ne mislq nqkoga da imam