СЪРЦЕТО МИ........   Сърцето ми , като разбити стъкълца. Опитвам  се със мъка да го събера. Съдбата идваща като чук. Безмълвни думи сякаш застинали. Обичта търся, диря я, от нея да отпия. Фалшиви светове преплитат се. Болката забиваща своето острие. Отминаващи стъпки нейде там. Сърцето ми сякаш е кратък миг. Надеждата плачеща като дете. Разбити мечтите като прилепи лутат се. Сърцето ми дали ще може отново да не плаче. Дали ще намери радост и светлина. Но сигурно  като звездите ще гасне. Падайки към своята бездна. Дишам, а дали сам жив не знам. Сърцето ми дали ще може да те намери. Като  росата, като топлината. Безспирноста  на тичащите секунди. Винаги ще се мача да догоня. И в едно със тях да се слея. Сърцето ми......   Нури  Джурин  01.02.2016

Имаше едно стихотворение твое, което го възприех като игра със СЪМ и САМ...
Аз, сега, не търся откровения, а се питам - това ли е твоят стил, начин на изразяване...
Защото, за мен, поезията е песен, да може думите да се изпеят, ритмично...
... Слушал ли си Висоцки... Сейчас взорвусь как 300 тон тротила...
Макар, че... сега има приумици и без рими,
но не става песен... А, песента, е вечна.
Пиши и пей! ((напасвай на песен, която знаеш).
Поздрави!