Дали ......

Поглеждам към небосвода-  Мрачно и толкова сиво. Знам че е зима и няма дъга,  няма синото да блести. Но знае ли се може пък и да я видя,  душата ми сякаш изстинала е,  но защо, но защо?  Като нерешена задача на паралелепипеда разминават се вертикалното и хоризонталното-  това не е ли дилема.  Поглеждам и те търся,  моля те и на Бога се моля освети душата ми,  да не е толкова изстинала. Вътре в мен глас- чужд ли е сякаш от перона идва-  влакът за ада заминава на първи коловоз.  Да се качвам ли,  но аз те търся посред зима дъгата и синьото да преобладава-  а навън е толкова мрачно и сиво.  Винаги ще те викам-  дори гласат ми да е в пустиня пак и пак ще те викам,  но дали ще ме чуеш-  може би да може би не.  Някъде китара дочувам  и гласът на стареца.  Песен - Дали,  дали ще те открия. Мрачно е и толкова сиво,  зима е и в душата ми боли ли боли.  Дали ще видя дъгата и искрящото синьо.