Дали ......
Поглеждам към небосвода- Мрачно и толкова сиво. Знам че е зима и няма дъга, няма синото да блести. Но знае ли се може пък и да я видя, душата ми сякаш изстинала е, но защо, но защо? Като нерешена задача на паралелепипеда разминават се вертикалното и хоризонталното- това не е ли дилема. Поглеждам и те търся, моля те и на Бога се моля освети душата ми, да не е толкова изстинала. Вътре в мен глас- чужд ли е сякаш от перона идва- влакът за ада заминава на първи коловоз. Да се качвам ли, но аз те търся посред зима дъгата и синьото да преобладава- а навън е толкова мрачно и сиво. Винаги ще те викам- дори гласат ми да е в пустиня пак и пак ще те викам, но дали ще ме чуеш- може би да може би не. Някъде китара дочувам и гласът на стареца. Песен - Дали, дали ще те открия. Мрачно е и толкова сиво, зима е и в душата ми боли ли боли. Дали ще видя дъгата и искрящото синьо.
В БОРОВАТА ТИШИНА
© Фабианското общество, евгениката и ист...