Метежница...

Метежница.Прииждаща.
Огън в огънят- Гори...
А сърцето таи силно тупти!!!
Бурята- Белег оставяща.
Толкова силно го искам.
Но изчезва следата.Отмита е.
А от вътре вик.Заглушаващ...
И потъва нещо в далечината.
Някъде ли искам да отида?
Без път и без посока.
И там някъде поспрял- Накрая.
Метежница.Отнасяща.
И накрая следа да няма.

За да напуснем дълбочините, в които потъваме...трябва да положим усилие.
Можем да изпълзим мъчително...да се изкачваме бавно...или да полетим!
За последното е нужно много вдъхновение!
Вълнуващи празнични дни ти желая!

Ne te poznavam, no mi dopada krotkia i blag ton v postinga ti, pojelavam ti sadbata da ti izprati priatel s duh-metejnik v nai dobria smisal- da izmete vsichko koeto te podtiska i da ti otvori novi vazmojnosti v jivota.Sigurna sam che shte se sluchi.
Vsichko nai-hubavo za Novata Godina.