* * *

Вървеше бавно по алеята на парка .Погледа му се бе устремил навсякъде около него -Красотата която бе наоколо сякаш я виждаше за първи път -а бе минавал от тук хиляди-хиляди пъти, но сега бе различно .Всичко бе раззеленено .Плачещата върба бе спуснала дългите си клони като самодива разпуснала косите си , облечени в новата премяна, зеленината -придаваше толкова много изящество, сякаш не бе забелязвал това до сега .Слънцето галеше всяко едно нещо по отделно, пускаше топлината  и светлината си поотделно на всичко .Как не бе забелязвал това до сега?В един момент приседна на пейката .Усещаше вътре в себе си тази светлина и радостта която напираше -а тя бе толкова голяма- Радостта от това че бе проникнал вътре в самият себе си .Болката която бе изпитвал до сега , Тъгата която го подтискаше навсякъде , Разочарованието което виждаше постоянно изписано по лицето на всеки един, сега се бе изпарило за един миг .Приседнал наблюдаваше всичко с такъв интерес , с такова любопитство -както би го правило само едно детско съзнание ,едни детски очички .Но защо, как , къде изчезна ?Тази негативна енергия .Не искаше и да знае .Приемаше всичко като даденост .Не усещаше как по лицето се бе изписала усмивка . На бялата бреза, която бе точно срещу него кацна кълвач, малкото птиче започна да изследва дървото,  да не би да има някъде рана , която с чукането си и изваждането на язвата, да прочисти.Възможно ли е всичко това да става толкова лесно .Да Да Да възможно е, Бог се бе погрижил за всичко .След малко до ухото си дочу жyжене, толкова близко , знаеше, че бе на пчелата , но не реагира -остави се да обикаля около негo ,  прeди сигурно щеше да замахне, за да се предпази , но от какво ?.А сега се наслаждаваше на този звук .Мъничкото телце което сигурно бе прелетяло толкова разстояние , че ако го пресметнеш в нашите размери е толкова много .За да може да намери разцъфналата теменуга или друго подобно красиво цвете , за дa се достигне кулминацията, едното да даде живот на другото .Нещо трепна вътре в сърцето , в душата му, да, и той бе усетил живота , бе открил природата си, бе открил Любовта -която до сега сигурно се е таяла вътре в него и  бе изригнала като вулкан, отприщила цялата си енергия .Невероятното сега стоеше пред него. Виждаше го  -с това виждаше и нейният образ .Всичко което бе видял го свърза с нея и това му достави още по голяма наслада и вътре в себе си каза.Аз открих Душата си ....

Голяма е душата твоя, изпълнена е винаги била с добро! Красива пролет и обич винаги! :)

Да наистина, Бог е любов!Бог е природа!