Постинг
04.02.2008 17:56 -
Приказка за живите въглени...
* * *
Когато бях дете, обичахме да си играем с огъня. Кога с кибрит, кога с други запалими неща. Тогава, дядо често ни навикваше, но не грубо а цитираики ни разни поучителни случки. Сядахме и го слушахме в захлас.
Той, лека му пръст, убеден съм че е в Рая, защото беше невероятен човек. Един път ни събра и както винаги започна своята приказка.
Разказа ни приказката, как въглените от загасналият огън, спасили двама млади, хубави, красиви, волни в характера си мъж и жена. Как след това тези въглени се превърнали в буен огън и как този огън ги карал да живеят, макар и разделечени един от друг. Как този огън не угасвал дори и след толкова време.
Макар че нямаше образование като нас сега, учил само до четвърто отделение, се удивлявах как умееше да перифразира, как умело използваше епитети, глаголи, как увеличаваше интонацията си на определени места.
Но да се върнем на въгленчетата. Защо пиша сега това?....Защото този огън сега гори в мене. Усещам как изгаря тялото ми, как ме кара да гледам през призмата, сякаш го усещам, макар да е само в моето съзнание. Въгленчетата толкова мънички, но даващи огъня. Тези малки светещи факлички, които те карат да се стопли не само тялото но и душата...всичко. И когато понякога ми стане тежко, тези въгленчета ми дават жажда за живот, защото тези въгленчета са и твои въгленчета.
Когато бях дете, обичахме да си играем с огъня. Кога с кибрит, кога с други запалими неща. Тогава, дядо често ни навикваше, но не грубо а цитираики ни разни поучителни случки. Сядахме и го слушахме в захлас.
Той, лека му пръст, убеден съм че е в Рая, защото беше невероятен човек. Един път ни събра и както винаги започна своята приказка.
Разказа ни приказката, как въглените от загасналият огън, спасили двама млади, хубави, красиви, волни в характера си мъж и жена. Как след това тези въглени се превърнали в буен огън и как този огън ги карал да живеят, макар и разделечени един от друг. Как този огън не угасвал дори и след толкова време.
Макар че нямаше образование като нас сега, учил само до четвърто отделение, се удивлявах как умееше да перифразира, как умело използваше епитети, глаголи, как увеличаваше интонацията си на определени места.
Но да се върнем на въгленчетата. Защо пиша сега това?....Защото този огън сега гори в мене. Усещам как изгаря тялото ми, как ме кара да гледам през призмата, сякаш го усещам, макар да е само в моето съзнание. Въгленчетата толкова мънички, но даващи огъня. Тези малки светещи факлички, които те карат да се стопли не само тялото но и душата...всичко. И когато понякога ми стане тежко, тези въгленчета ми дават жажда за живот, защото тези въгленчета са и твои въгленчета.
... Живец! :)))
цитираймило, носталгично...
Да, въгленчетата искрят и даряват с топлина..., идваща от детството... И от човека, който ти е дал много... Дал ти е сърце...винаги топло и греещо...
...Въгленчетата ще са винаги живи в теб...
цитирайДа, въгленчетата искрят и даряват с топлина..., идваща от детството... И от човека, който ти е дал много... Дал ти е сърце...винаги топло и греещо...
...Въгленчетата ще са винаги живи в теб...
Той е в сърцето и душата ти. Не го гаси, поддържай го. Отдай му се, няма да изгориш, ти просто ще се слееш с любовта. :)
цитирайтова за което живеем...раждаме и умираме:)
цитирайLetisi vsi4ko e taka v samata vselena rajdaneto i umiraneto
цитирайКакво бихме правили без тях???
цитирай
