След всичко което преживях, след всички неща, които видях през изминалата част от животът ми - болно ми е от срутването на устоите изграждани с десетилетия. Как едно се размива в друго. Как нещо си отива без дори да е видяно. Родители възпитаващи в морал, но нечути от никого. И това било Съдба. Да можем да преживеем неща, нежелани от самите нас. Питам се. Търся отговор в себе си, за децата. За момичетата и момчетата, току що поел ги живота, го разбиват като вълна в скалист бряг. Как сами се подлагат на неща невидяни, неща неизживяни. През какво трябва да минат тези крехки създания. Докога? 
И мирогледа ми за света объркан е сега, след като преживях и видях неща, които се случваха пред нас, пред очите ни, пред нашите сетива. 
Няма ги вече детските игри, заменени от комуникации, без които вече светът не може. Ново време :)). Ще трябва да преживея още много неща. Наричайки го Съдба. За туй ни е даден живота. Да живеем по пълноценно, да знаем повече, да творим, да надмогваме себе си, стремейки се към вечното в човека.

Засмей се!
Гледай само хубавите неща, колкото и малко да са!
Слънчев, весел ден!

Blagodarq Anita

В каквито и времена да се родя и да живея, аз никога няма да спра да се стремя с цялото си същество към вечното в човека!... Защото го усещам в сърцето си... И мога да го видя и в съзнанието, в ума си...
Това е най-големия дар за човека- стремежа, благородството... Любовта... Безсмъртието на душата, способно да преживее Вселената и чрез сетивата на тялото си... Стига всичко да се прави с чисто сърце, това води до красота!

Така е, според мен поне...

:)*