Това ли е наистина всичко, което остава - многоточие и накрая запетая. Често и препинателен знак, от който понякога се спъваме и падаме стремглаво напред. Понякога и удивителен има, но той пък по рядко ни навестява. Защо винаги гледаме само това, което на нас ни харесва ? Забравяме да се поогледаме, да забележим и другия. Защо не искаме да прогледнем ? Всичко около нас е с променлива величина. Падане и възход, и пак падане и после нагоре.
Всички знаем, че едно и едно е две, но това две е съставено от едно и до него още едно. Когато Земята се върти около оста си, прави точно това - едно и едно. Когато реката се влива в морето в едно. Когато пчелата взима прашеца от цъфнало цвете. Когато птица възпява слънцето в ранен час. За да имат двойките потомство пак е нужно едно и едно.
Само ние човешките същества загубихме тази формула. За да има две, трябва да има едно и до него още едно.

Толкова хубаво си го рекъл...