* * *

Сянка някъде там се промъкна.
Бледа ли беше - как не видях.
Озъртам се. Търся.
Моля те пак покрай мен премини.
Искам само да те зърна.
Усещам как край мен кръжиш.
Сякаш си душата ми.
Но защо ми се изплъзваш ?
Моля те ! Поспри !
Ти си моята душа.
Защо от мене бягаш ?
Нека с теб да поговорим.
Тогава, тя се спря.
И ми отвърна.
Защо оставяш ме сама ?
Защо оставяш ме сиротна в здрача ?
Защо ме караш ти да плача ?
Аз искам със цветя да те закича.
Да те прегърна.
Усмивки да ти подаря.
Да ти напомня истина една.
Истина най-стара на света.
Тази за любовта !!!

Благодаря!