ВМАНИАЧЕНОСТ  ЛИ ???

Клади изгарят неспокойните ни души. Изпепеляват всичко, що е било изграждано с времето. И за какво? За това, че сме длъжници - на самите себе си. Лутайки се в ежедневието. Ежедневие с голяма въпросителна. Забутали сме нанякъде ценностната си система. Къде ли ? Паничката на другият. Какво ли има в нея? Любопитство или лицемерие. Това ли е - да искаш да надделяваш над другият, защото така се случва, че понякога е безсилен. Да го превърнеш в роб на собственният си комплекс. А тои е - Вманиаченост. В суетата си да изглеждаш добре. На кого? Въпросителна??? - на подземната мишка, защото успяваики да изтърка обувките на себеподобните си, то вече със задника си е изкачила едно стъпало в иерархията на падението. Има една българска поговорка - "Много хубаво, не е на хубаво". И тогава - накъде? Мислейки, че са някъде, а те са в небитието, всичко се срутва. Тъй както приливът размива съградените пясъчни кули. Така и тяхното царство се размива. Тогава, тези мишчици си го изкарват на другите, осъзнаваики нищожността си. Човешката им същност я няма. Само същества в човешка кожа. Останалото е въздух, които се изпарява. Много лошо и гадно е, че понякога и ние се поддаваме на провокациите им, за момент ставаме това, което са те. Но моля се. Всеки ден се моля на Всевишният, да ни предпазва. Да предпази човеците с главно Ч.