Много неща човек не може да проумее, докато тече земният му път. И едно от тях е красотата. Дадена ни е да и се наслаждаваме, така както правя аз сега. Поемам я с цялата си същност, оставям се да попие в цялото ми тяло, усещам тръпка която ме обзема, и ми се иска да се провикна. Да ме чуе света. Да видят красотата. Тя е приказка, за която всеки мечтае, и му се иска да бъде участник. Но живота е така устроен, че не винаги можем да бъдем участници. Но пък сега на момента, мойта душа е участник в тази приказка, и ще и се наслаждавам до безкрайност, тази безкрайност, която съществуванието ни, не може да обмисли и се радвам, че имам тази възможност да го направя.

красиво искам да живея,
красиво да се смея и да пея,
красиво да обичам, да мечтая,
света красив да опозная!
:)))

да ще живея,
да, ще се смея и ще пея
да, ще обичам и мечтая
да, ще опозная :)

Да проумееш красотата е като да помиришеш сладостта. Няма как да стане. Красотата не се проумява, а се изживява. И изживяването й е едно от най-лесните и естествени неща на света. :-)

колкото хора по земята, толкова и начина за изживяване. Слънчев и лъчезарен ден :)

нейното присъствие около теб и после да и се насладим....така че всички сетива участват при срещата ни с красотата.