Ф И Н А Л Н И   Д У М И

Под планините
нощни вървя.
Сам. И сам.
       Нощта прегръща
       силуети минаващи.
       Сама е.
Излишно, но казано.
Чувствата се запиляха.
Отшелници.
       Някъде далече
       сърцето гори.
       Самотни делници.
Изтлеяха устните.
И спомените ни.
Целунати.
       Изгасени въглени
       в забравата на очите.
       Усамотели улици.
Буря и слънце.
Преходни сме.
И преродени.
        Пътищата ни -
        за всякъде. И някъде.
        Заедно. С тебе, с тебе.

интерес стиха ти...

Поздрав! ;)

Поздрав и за теб Comfy