ДОРИ И МЪНИЧКО ДА ОСТАНЕ.....   Словореда гонейки от прелистващата се книга на живота. Много истина в малко думи- понякога, много думи и малко истина почти винаги. Истината в сърцето отричайки за да защитим себе си, сякаш прииждаща буря, но винаги изкъртва се по нещо. И поемайки по стръмното не забелязваме мъничкото като синаповото зрънце, а всичко е толкова простичко. като невестулки надничаме и прегръщаме егото си. Забравяйки думите любов и човеци да сме. Бог дал е началото, но и краят също, а не желаем да съзреем- Словореда на прелистващата се книга на живота. Всеки от нас трябва пътеката да търси- Дори и мъничко да остане надежда, ние трябва да се Обичаме. Застинали като вулканична лава не желаем да се борим- по лесно ние, нас май това няма да ни застигне. Дори и мъничко да остане нека да извикаме, че болката присъща е за всеки на земята.   Толкова ли се обезиличихме, забравихме за предците, които с любов и уважение едни към други живяли са. Гнусно обиждаме , разделяме се в името на какво на матерялното и парите. Тези пари които алчните души на няколко десетки хора, които искат да оправляват света , да насаждат болката, омразата и ненависта.   Нури Джурин. 11.09.2015.

Много го объркахме!
Ние ли, други ли?
Поздрави, НУРИ!

Забравихме, продължаваме да потъпкваме истината и като че ли, закопавайки я дълбоко, си внушаваме, че нищо не се е случило. Така ни е удобно...До време, до време разделно...
Поздрави и лека вечер, Нури!