Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2015 23:22 - ТОГАВА.....
Автор: gabar4eto Категория: Хоби   
Прочетен: 2413 Коментари: 3 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ТОГАВА.....   Във даден етап от живота на всеки един от нас- Всевишният изпраща изпитания на мене , на близките ми , на приятелите ми , на познати и непознати. Така стана и с мене преди седмица, бях подложен на поредното изпитание от Всевишният- получих Инсулт. Лежейки на болничното легло и гледайки как се нижат капките от системата  и обръщайки се около мене само белите стени и другите болнични легла. Тогава осъзнаваш колко мъничко ни е нужно, дори и усмивките на сестрите и лекарите те карат да се чувстваш щастлив- щастлив от факта че все още дишаш , гледаш , чуваш. Сетивата ни тогава се изострят и усещаш другите нещица тези мъничките. Тогава там не ти е нужна колата или скъпият парфюм, не ти е нужно облеклото което си закупил наскоро, не ти е нужен дори и компа. Лежаики и гледайки през прозореца как се редуват светлината на деня и тъмнината на нощта- осъзнаваш колко мъничък си. Когато заваля дъжда ми се искаше да стана и да погледам как падат капките, как задоволяват нуждата на земята която бе изсъхнала от парещото слънце. Искаше ми се да погледам как блести небето от поредната светкавица, но не можех, не можех защото не можех да стана от леглото. Исках да стана и да усетя аромата на измитите дървета , които сякаш бяха в нова премяна, но не можех, гледах само как падат капките от поредната система. Не  исках телевизия, не исках джи-ес-ем , не исках да мисля за нищо друго, освен за това да се помоля със сърце и душа на Всемогъщият да мога да усетя пак това. Да мога да видя как новоизлюпените пиленца растат да им се радвам, да погледам как се събират лястовиците по жиците и се готвят за дългият път, ако мога да отида и да набера от ригана, от другите по късно цъфтящи билки.Да мога да се наслаждавам на усмивките на сестрите, на близките , на другите около мене болни, да си говорим колко кратък е живота и как сме заслепени от това да притежаваме, да имаме макар че имаме, да искаме без да даваме, да мразим без дори да познаваме, да не искаме да кажем дори добър ден, но за всяко нещо в живота ни , които всяка една минута , секунда е дар, та за всяко нещо в живота ни което идва няма нещо което да е без причина. Ето това ми се искаше на мене лежаики на болничното легло тези дни.    Нури Джурин 



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Здравей!
10.08.2015 09:16
Здраве и сила ти пожелавам!
цитирай
2. esen - Здравей, приятелю!
10.08.2015 22:44
Желая ти бързо възстановяване!
цитирай
3. katan - Здравей, Нури!
11.08.2015 12:01
Надявам се вече да се наслаждаваш на усмивките на сестрите и най-вече на близките си!
Пожелавам ти скорошно подобряване и бързо и абсолютно възстановяване!
Бог да те пази, приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gabar4eto
Категория: Поезия
Прочетен: 1784232
Постинги: 707
Коментари: 1465
Гласове: 33206
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031