НИМА Е ГРЯХ.......     Колко път, самотен и безкраен извървях. Но докосна ме. Прага ми прекрачи като топъл лъч, устните целуна сякаш сладък плод. И дойде денят, хоризонта светещ. Известие от влюбени думи, ръцете ти милват моето лице. Дъждовни капки жадувани стичат се, гласът ти разцъфнали ружи- душата ми събличат гола е. Жена си, Жена си нима е грях. Тревата тъи мека, не слушах, а само исках. Мечтите призрачни коне да ги гоня и открехва се резето. Жена си, Жена си нима е грях това. Кръвта пламти вените разгаря, дочуват се нежни струни докосвани толкова фино. В сумрака закъснели птици предричат любовно. Сподели ме, и омаята вземи- Жена си, Жена си нима е грях това. От нощта, от светлината по малко ще взема и ще извикам вътре в мене- Жена си, Жена си толкова нежна, толкова красива нима е грях това.   10.11.2014   Нури Джурин 

Много красиви думи написани с топли чувства. Личи си, че си много-романтичен човек .Поздарви :)