ИЗГАРЯЩО.......   Дишам от планинският въздух, от уханието по малко в мене оставам- сякаш някъде в без края политам. Напосоки се разпилявам- диря те, диря те и изгарящо наоколо е. Световете безмълвно предричам и дланите те ти нежни в едно събирам. В стих изгарям като пепел- радост, страдание и после по мъничко въздишам. Божият дар и живота! Самота и след това наказание за грехът че съм се родил- Роден за да Обичам. В строфа някак си опитвам да подреждам, рисувам. Пътеките прекосявам и лицето ти виждам- топъл дъх и зажаднели устни, парещо тяло и жар. Разпръскващи се искри сякаш покривало от нежност. С него обгръщам те, пазя те да не си тръгнеш от моят сън. Изтръпваща кожата и тишината гали ме. Жена си, жена си изпепеляваща, отпъждаща хладината и изгарящо в мене, хиляди пъти политам- Диря те.

Много ми хареса тази поетична проза!Красиво и чувствено!Благодаря!