ПРОСТО САМ.......   Просто сам един обикновен човек- Като всички останали. Вървя по пътя и нищо не е същото, но само едно не се променя- това да мисля за тебе. Изтръгвам всичко от себе си- Любовта си, сърцето си и знам че нищо не като преди. Не си тръгвай светът няма да е същият. Носиш Любовта, идва нощта и потъвам сякаш забрава е. Толкова много липсваш ми, а няма те. Питие ли да изпия  или да се моля. Галопират чувствата ми стремят се да те докоснат. Къде си? Самотата превзема ме. Нима е толкова пусто! Само искам да ти кажа-Нищо не е така , когато те няма. Открехнал сам прозореца на сърцето ми- влез там е синева за теб. Къде ли свършва океана и искам тихо да полегна. Ти само ти -стените разрушаваш и намирам Любовта и тогава искам да Живея, да живея и времето лети, лети не спира се, съществувание и гледам те, откривам те.Прегръщам небето и поднасям ти Обичта. Просто сам един човек, но нося за тебе  Любовта.      Нури Джурин 29.04.2014

Прекрасно както винаги :) Послание пълно с любов и красота :)

Трябва да се заемеш и с нещо друго, което временно да ти отвлече вниманието. Имам една задача за теб. В последния ми постинг под всяка снимка, направена от петимата художници от експедиция Преоткрий България сложих линкове на постинги от наши блогъри. Това го направих за повечето снимки на избрани от мен фотоси от изложбата -12 на брой. Останаха 3 -Беловската базилика, Тракийската могила, местност Орешкови могили около гр.Септември и базилика Св. Георги, гр.Якоруда, за които не можах да намеря постинги на наши блогъри. Та задачата е следната: взимаш един фотоапарат и снимаш тази базилика в Якоруда, нали си от там, правиш разказче за историята й и го публикуваш тук в блога сир заедно със снимките, та да стане интересен постинг. После ми пращаш линка в лично съобщение, за да го сложа под фотоса на експедицията. Надявам се да ти е забавно и вярвам, че ще се справиш. Поздрави!!

Тъжно...И красиво! Любовта - тя няма как да си тръгне от това преизпълнено с нея сърце... Точно влюбеното сърце със синевата на любовния океан, дъхащ през отворения за любимата прозорец на душата, прави човека толкова необикновен, незаменим, човек, при когото любовта няма как да не се върне! Завладяваща емоция! Поздравления!

Колко малко е нужно

Когато съм сам,

обичам да гледам

безумното синьо небе.

Да чувствам света,

да бъда свръхземен...

... не зная кога и къде.

Когато съм сам,

обичам водата.

Да тръпна от нейния глас,

съсипан и слаб,

от болка приведен,

далеч от фалшивия град.

Знаеш ли ти

колко е нужно

на всеки от нас да бъде щастлив?

Малко любов, капка надежда,

нужни са днес на всеки от нас.

Когато съм сам,

обичам росата,

разплакала всички цветя.

Да срещам деня ,

да милвам зората,

да имам любима жена.


Автор: Георги Станчев

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=W_1Zobz6JEs