СТИХИИ!!!!   Пренареждам живота като куб. Стихии отнасят ме надалеко. Сутрин белязана от светлината. Вечер като стара скърцаща врата. Отваря се като разбой отеква. Стихии съпътстват ме- отмаляващ. Търся едничкото в нас- Човещина. Пренареждам мисли и чувства. Дирята дали стои оставена от преди? Или отвята е като троха! Главоломно. Стихии една подир друга. Идват, идват и после си отиват. И остават белези в моята душа. За малко сме и толкова е кратко. Провикваш се и после нищо. Стихии- пренареждат моята съдба. Но Благодарен и усмихнат сам. Живота ми е дар и кораб борещ се. Стихии прииждат и боря се . На мене ми стига малкото. Стихии- И Любовта.