Сякаш.....

Сякаш няма го денят!!!
И осиротяло е времето.
Носещо със себе си безумно!!!
Любов, Мечти и Надежда.
Мъча се някак си да извикам.
В мене нешлифовано!!!
Ти, Ти подаряваш ми мигът.
Няма я сякаш нощта.
И към безкря- пътеката.
Болка и Усмивка в едно.
Жена си- Удивителна!!!
Миналото и Настоящето- гонят се.
И да ме няма- Просто ей така.
Красотата винаги ще я има.
И ще ме топли огъня- дарила ми.
Сякаш времето го няма.
И ще докосвам в съня си.
Тази топлина.

Това е любов. Красива!
Вярно е, че красотата и любовта ще ги има и без нас. Наш избор е, дали да сме тук и да ги живеем и по този начин да утвърждаваме живота.
Ей, и аз съм така в този момент, но като ти прочетох работите, си казах: Депресията е преход към ново ниво. Нима ще се предадем по време на прехода и ще пропуснем да се усетим на ново ниво?