Даденост.....

След преживяният стрес преди няколко дни, вчера реших да изпусна парата. Сложих раницата на гърба и се запътих към местността Сливи-на на Якоруда.Тя се намира в началото на града когато идваш от страна на Разлог, Банско някъде към близо 2км от града.Там се намират и кошерите ми с пчели и овощната градина, но целта ми бе друга да събера трънки, шипки, глог, диви круши,дренки за да може да сложа в бидона да се получи невероятният сок.Подминах гробищният парк и се качих по пътеката, която овцете бяха утъпкали и бе твърда като скала.Качих се покрай железопътната линия и където видех трънка се спирах и започвах да бера.Времето беше променливо ту изгряваше слънце, ту се скриваше зад ниските дъждовни облаци , които бяха натежали и имаш усещането че всеки миг ще докоснат земята.След около половин час вече бях  в пределите на местността-наслаждавах сетивата си от все възможните нюанси на жълтото, червеното, оранжевото, и все още зеленото.След няколко минути бях вече при пчелина-влезнах и си откъснах от натежалите ябълки изядох една две ,поседнах и се замислих колко труд бе хвърлил баща ми и аз за да е в този вид-както е сега.След десетина минути станах и се запътих към дряна , които се червенееше от далеко.Разтърсих клоните и след малко кофичката бе вече почти пълна.След това се преместих на шипките е наистина трънчетата които бяха извити като кукички се забиваха по дрехите ми, по ръцете ми! но това не ме плашеше.Говорех си сам!!! и ако ме чуеше някои щеше да си каже този е мръднал със акъла.Давах си ясната сметка-че Всевишният творец ни е дал всичко в продоволствие-кое за очите, кое за сърцето, кое за бъбреците, кое за нервната система- от всичко и по много.Но ние сме се превърнали в тези отломки които са останали в земята за да може археолозите да ни дават някаква представа.Да наистина сме се превърнали в това.Как може Творецът на всичко да ни дава, а ние да не искаме да се възползваме.По лесно ние да отиваме в аптеките да хвърляме купища пари за разни илачи , а не искам да отидем да го откъснем и да се възползваме от тази Даденост.Говорех си на глас , говорех и ту се смеех на нашата алчност , на нашата немарливост ту ми ставаше тайно къде е тръгнал този народ.пълним гушите на тези корпорации , които навсякъде ни бълват реклами еди какво си е добре за това , еди кое си е добре за онова.Нашите предци не са имали шампоани, не са имали антибиотици-които едно лекуват но вредят на друго.Те всичко това са взимали от тази даденост, която Бог ни изпраща всяка есен, всяко лято,всяка пролет.Дава ни , дава ни а ние в същото време ставаме все по чужди , по алчни,по завист ни, мразим все повече и повече и търсим навсякъде причина за нашето положение-уж бедни ,уж сиромашия, уж какво ли не още, но праскаме стотици за джи-ес-еми , за коли, за какво ли не още и само се оплакваме ли оплакваме.Неусетно бях напълнил раницата в размисли, но тези размисли не ме натоварваха-напротив те смъкваха всичко негативно.Тръгнах си и пак заминах през пчелина наблюдавах как една по една излизат и влизат на входа, как се трудят, как не мънкат, не се оплакват.Тази даденост която Бог ни дава ей така безвъзмездно ние не желаем да я използваме.Облаците сякаш бяха докоснали земята- макар че всичко беше посивяло на мене ми беше цветно и хубаво.Щеше да сложа от тази ни Даденост и да пия зимата необходимите витамини които така усърдно ни рекламират и под път и над път.Съжалявам само за това че не бях взел фотоапарата за запаметя всичко това.Всеки път го нося със мене, но сега бях го забравил.

Нури Джурин
18.09.2013

дори и без снимки.

И на мен чашка от този сок, много е вкусен от натурални горски плодове...:)

Прав си, не умеем де използваме аптеката на господа и ни е по-лесно да пием хапчета, които в най-добрия сличай отстраняват последствията, а не причината за заболяването. Аз си правя питие от сушени плодове шипки, трънки и глог и по цяла зима пием от него сътрин преди да тръгнем на работа или по задачи. Поздрави!!

Много приятен е разказът ти. Радвам се на хора, които са близо до природата и оценяват изобилието, което ни предоставя. Макар и без снимки, пред мен оживяха плодните дръвчета.
Поздрави!

Следващият път направи 25 снимки и аз обещавам да "филмирам" разказчето ти.

Поздрави.

Рей
/бивш Повелител на Гората, понастоящем... софиянец - за съжаление/