Необятност.....

Толкова е тихо, а в мене крещи. Хиляди мигове търся в необятното. В забрава искам да потъна някъде там! От Всевишният да търся и от живота милостта. Да са устните ти, да е жаждата от пресъхналостта, да са очите ти, да са ръцете ти, да е топлината. Безмълвноста на Космическата шир, и силата да съм в мислите за тебе. Да диря в битието ни на несгодата- малкото но което е толкова много. Да е като стон в мене и акордът на ударите на сърцето- музика сливаща две души. Необятност- политаща и времето. Колко ли е? Колкото е секундата, минутата, часът, денят и нощта и така и така. Приглушен сам в  мигът от забравата. Любовта  ли чува се и вижда се толкова надалеч. Вятърът поема я и носи я. Знам че боли, желанието да извикам, да ме чуеш ти. И като късчета разпилени Обичта ще събирам- Необятност и нежност. И по малко на глътки ще те отпивам с песента на щурците, ще те търся в житата и алените макове. Вечерницата ясна за тебе ще питам?  Необятност и Космическа тишина. И ще се събуждам недоспивал ще усещам на сърцето акорда. Необятност.

Нури Джурин
07.05.2013