Постинг
18.04.2013 20:13 -
Мигове от шепот......
Мигове от шепот......
Мигове от шепот. Толкова е странно, защо ли?.Сякаш омагьосан сам в светът на бялото, после червеното и черното е толкова хубаво. Нашепват ми вълните, а са толкова далече- чувам ги сякаш пред мене са! пясъкът докосват със изтънченост и става все по златист. И там сам в полето- слънчогледите и те ми нашепват, дивно е. Обричам се и сърцето и душат ми. Нашепвайте ми, о вие макове алени, посоките на света сякаш нищо са и на севера вечният лед нашепва- свирят ветровете поглъщат ме са себе си. И планините изкачвам без умора стигам до синевата и тя нашепва ми- лети, лети! И отново слизам долу докосват ме пеперуди със красота размахват. И пак и пак мигове от шепот. Табуни с коне препускащи и те ми нашепват достигащи магията на Всевишният сякаш ангели са крилати. Цъфтят дървета и те ми нашепват за омая , за чудесата. Туй не е ли шепота на Любовта, обгръщаща сетивата. Колко ние е нужно- малко, малко много малко за да съберем миговете на шепота.
Мигове от шепот. Толкова е странно, защо ли?.Сякаш омагьосан сам в светът на бялото, после червеното и черното е толкова хубаво. Нашепват ми вълните, а са толкова далече- чувам ги сякаш пред мене са! пясъкът докосват със изтънченост и става все по златист. И там сам в полето- слънчогледите и те ми нашепват, дивно е. Обричам се и сърцето и душат ми. Нашепвайте ми, о вие макове алени, посоките на света сякаш нищо са и на севера вечният лед нашепва- свирят ветровете поглъщат ме са себе си. И планините изкачвам без умора стигам до синевата и тя нашепва ми- лети, лети! И отново слизам долу докосват ме пеперуди със красота размахват. И пак и пак мигове от шепот. Табуни с коне препускащи и те ми нашепват достигащи магията на Всевишният сякаш ангели са крилати. Цъфтят дървета и те ми нашепват за омая , за чудесата. Туй не е ли шепота на Любовта, обгръщаща сетивата. Колко ние е нужно- малко, малко много малко за да съберем миговете на шепота.
