Мигове.....

Мигове прелитат навсякъде около мен. Очи затварям политам- Божието сътворение душа и сърце в едно се сливат. Огънят на щастието от твоята усмивка гори ме, но не е болка, а блаженство. Искам да разкажа за всичко, а сякаш думи нямам. Това е вътре в мен- мигове искрящи. Хиляди пъти ги поднасям. Живот с перипетии, трудности и какво ли още не. Мракът разсейва се от утрото от хиляди години така е- да виждаш всичките неща, докосващи неусетно и тихомълком. Разпилявам цъфнали макове и мирис на люляк и жасмин. Мигове в плитка вплитам с теб и някъде и аз съм там. Луната разказваща за нещото. Страници от книгата на миналото и бъдещето прелиствам- приказка сякаш недописана. Мигове отнасят ме надалече и пак при теб ме връщат- изживяваме ли всичко или не? Настоящето реалност е, необходимост да те усещам. Мигове хиляди докосват ме.

Нури Джурин

29.03.2013