Фантазии....

Преплитат се в съзнанието ми- Фантазии, като хиляди звезди по небосвода. Докосване едничко подлудяващо, каращо да тръпне всяка една фибра в тялото, огън изгарящ. Градини от рози разпростиращи аромата си толкова надалече. Заспиващи улици и блестящи неонови светлини- пъстроцветни. Кадифени коси толкова меки падащи като водопада и пленяващи  както разпръскващата се вода. Синьото от небето греещо и донасящо усмивката по лицето. Където и да се обърна- Фантазии даващи ми силата и копнея като Кондора да полетя, да те виждам, да слушам гласът ти. Толкова мъничко е нужно, а бягаме като луди от него. В борба неравна преплели изкривени страсти. Но Ти си във фантазиите изчистени като детски смях, като сълзата отронваща се и проправяща си път надолу по лицето и стигаща ъгълчетата на устните и вкусът. Фантазии за пътеката на кошутата скрила тайно и пазеща своето. Хиляди години през вековете и странстващи фантазиите в необятното от където произлезли сме. Жаждата в тялото- караща да търсиш оазисът на своето изкупление. Грехът и падението, но силата Божия караща да се изправиш и да погледнеш. Фантазиите придружени със смирението, но изригващи вътре като вулкана след дългото мълчание. Как да те опиша, май не е нужно Бог погрижил се е за това. Само нещичко ще кажа- Фантазиите на любовта.

..нашите фантастични фантазиии! :)