Постинг
27.02.2013 20:44 -
Оставих....
Оставих....
Оставих душата си- там някъде в без края! Където никoй не минава- изпитвах някаква наслада, усещах тръпка която звъни като камбана, но оставих душата си. Прегръщах изгреви с мисълта едничка в тях да бъдеш Ти. Болката те кара да усещаш, но аз оставих душата си- като ненужна вещ. Четях и препрочитах строфи за Любовта, за болката, за живота уж- Живота ли той е на ужким. Защо Живот си на ужким? И аз ли като Дон Кихот ще гоня вятъра за да го питам. Едва ли!!! В грях сам заченат и май така живея. Оставих душата си- някъде там в без крaя- ще те потърся сам с болката ми изгаряща, припевът на балада. Докосвам те и трепери ръката и дори още мъничко да живея, знай че душата си ще взема там от без края. Ти си като Горската фея, носеща с теб светлината. Къде оставих душата си? Фигури по край мене гонят се- Този свят на без края. Създателят наш така отредил е- за душата. Оставих я там в без края, но ще я потърся. Мечтите си за теб в нея да сгуша- дори още мъничко да живея. Ще те нося, ще те нося в нея. Пламъците на огньовете и тях ще взема за да ми светят, да те търся. Защото душата си оставях в без края, но сега от там ще я взема- Любовта от Бога ни дадена в нея аз да сложа и да ти кажа винаги ще те търся. Взех душата си от без края.
27.02.2013
Нури Джурин
Оставих душата си- там някъде в без края! Където никoй не минава- изпитвах някаква наслада, усещах тръпка която звъни като камбана, но оставих душата си. Прегръщах изгреви с мисълта едничка в тях да бъдеш Ти. Болката те кара да усещаш, но аз оставих душата си- като ненужна вещ. Четях и препрочитах строфи за Любовта, за болката, за живота уж- Живота ли той е на ужким. Защо Живот си на ужким? И аз ли като Дон Кихот ще гоня вятъра за да го питам. Едва ли!!! В грях сам заченат и май така живея. Оставих душата си- някъде там в без крaя- ще те потърся сам с болката ми изгаряща, припевът на балада. Докосвам те и трепери ръката и дори още мъничко да живея, знай че душата си ще взема там от без края. Ти си като Горската фея, носеща с теб светлината. Къде оставих душата си? Фигури по край мене гонят се- Този свят на без края. Създателят наш така отредил е- за душата. Оставих я там в без края, но ще я потърся. Мечтите си за теб в нея да сгуша- дори още мъничко да живея. Ще те нося, ще те нося в нея. Пламъците на огньовете и тях ще взема за да ми светят, да те търся. Защото душата си оставях в без края, но сега от там ще я взема- Любовта от Бога ни дадена в нея аз да сложа и да ти кажа винаги ще те търся. Взех душата си от без края.
27.02.2013
Нури Джурин
Няма коментари