Начинът по които сме избрали да живеем....

Днешното време- Времето на притеснението. Колко често ни спохожда , опитваме се да го разсеем, но то отново се връща като бумеранг. Търсим помощ, но от кого? Забравили сме че сме временно на този свят, че този от когото търсим него също го е обзело това безпокойство. Не вярваме, не желаем да чуем- а искаме. Хората преди нас- дедите ни, даже и родителите ни се питаме защо са живели така. Лесен и точен отговор ми защото не са искали толкова, а повече са давали. Често се замислям върху въпроса- защо така те са давали на бедните, защо така са помагали на ближният, на изпадналият в беда, а ние сега не можем. И на този въпрос има отговор. На нас хората е дадено едно чувство за притежание. Слънцето някога не е изразило това чувство да каже планетите са мои, а ние казвам това е мое- колата, кучето, къщата. Ето от тук идва притеснението, защото казваме моето. А предците са казвали нашето. По малко са говорели повече са вършели, и много рядко са та-яли лоши чувства към някого. За това техните лица винаги са били огрени от усмивка, поздравявали са сутрин и вечер. Разбирали са се с един поглед и са били съпричастни и са имали доверие един към друг. Ние какво правим сега- трупаме трупаме богатства, коли, пари, дрехи, бижута и смятаме че те ни дават някакво преимущество.Чувството на егото- живеем , но не знаем за какво живеем. Нито едно нещо не се гордее , както се гордее човека- днешният съвременен човек. Отивам към кошерите с пчелите и точно този въпрос - ме гложди, ако трябва да се гордеят би трябвало те да го правят- дават на болният лек, произвеждат толкова много лековити неща , прашец, мед, прополис, млечице, славеят не би ли трябвало и той да се гордее с неземният си глас, луната не би ли трябвало и тя да го прави. Не те не го правят и продължават да вършат дейността си,  това е така защото те нямат чувство за его. Защо Бог  ни е дал това чувство- за да ни изпитва , да ни изпитва. да отклоняваме децата си от пътя по които би трябвало да вървят , този път които са избрали нашите деди. Купуваме от скъпи по скъпи неща- лаптопи , телефони за стотици левове, но забравяме да ги научим да са съпричастни , да дават от това което имат, да са благосклонни, да са състрадателни, да знаят че няма нищо вечно, че сме гости тук на тази земя, която ни е дадена за пребиваване. Отлъчваме ги със всички всевъзможни средства, за да станат непознавщи. Но идва един миг в които всичко което е купено, с което се гордеем, което ни е така мило остава тук и натам ни понасят така  както би трябвало да отидем- нито с колата, нито с лаптопа , нито с телефона- а с празни ръце. Където сме оставили нещо, което няма да ни зачита това е нашата плат и кръв- дали им пътя на непознаване и възпитание което се изразява в следното- ми мъртвият при мъртвите ние сме живи и сега нека да разпределим това което остана от него.Ето това е пътят по които сме избрали да вървим, а нашите предци са вървя ли по друг много по важен и значим път. Те никога не са забравяли кой е техният Творец и кое е Творецът на всичко което ни заобикаля.

... НЕ НИЕ СМЕ СИ ГО ИЗБРАЛИ....НАЛОЖИЛИ СА НИ ГО ....И АКО СМЕ СИЛНИ В ДЕЛАТА СИ КАКТО НА ДАР СЛОВО ТОВА БИ СЕ ПРОМЕНИЛО...

по един и същ път... но зависи от коя страна сме...
винаги имаме избор... за нагоре, или...
за надолу.. чудесен постинг...

Много точни изводи-ние живеем във времето на притеснението, защото сме изгонили човеколюбието от душите си-това често ни се връща като бумеранг и се чудим от къде ни е дошло.