Нали. Едва ли. Може би.

Желание-  Толкова силно разкъсващо като торнадо голямо.  Подари ми за малко мигът,  толкова малко да съм с теб и след това вечността отнасяща като дъжд пороен.  И няма да искам да си тръгна,  сбогуване  не искам,  искам да те целуна само още веднъж.  Ще редя стихове,  но безмълвни само вътре в мене-  но сигурен сам че някога ще ги узнаеш.  И дори да  е грях,  аз толкова пъти ще те искам и пак ще те търся в падащият мрак.  И ще чертаят звездите пътища непознати,  и някъде като картина недорисувана-  виждам те,  и виното в чашите не-допито! Срещата-  Пожелавам те пак и пак,  гори ме,  гори ме и от пепелта съживи ме.  В дланите ти нежни вземи ме. Нали,  Нали?  И там в невидимият свят на мечтите-  Магия си. Може би пак ще те докосна и ти ще ме докоснеш за да го има.  Мигът това е нали-  в очакването и грехът на телата.  Едва ли някога туй ще се повтори.  Тръгваш си нали,  но знай че пак ще докосвам костите ти и устните до забрава ще целувам. Нали?