Минаваха дните , както обикновено-търкулваха се като топчета по стръмното и се спираха там някъде. Струпваха се и се изнизваше седмицата, после месеца и неусетно ей така и годината.
Както винаги Той изпълняваше къде с желание , къде без желание ежедневните си задължения.Гледаше децата как растат и се радваше , защото в някои от ситуациите му напомняха самият него.И често си спомняше песента на Асен Кисимов от детският филм Войната на Таралежите.Беше преминал курс за компютърна грамотност и се справяше добре със сърфирането във виртуалното пространство.Нямаше компютър в къщи и за това ходеше в Интернет залата в градчето в което живееше. Направи си в един два сайта регистрации, качи и снимки. Не се беше и замислял това какво ще му донесе. Оператора , които беше в залата му беше казал, че ако иска да сполучи с нещо е да не бяга от себе си и да напише това което е истината.Така и направи.След два дни отново отиде във залата , седна пред монитора и отвори страниците на сайтовете в които беше се регистрирал.Ахна от учудване, към сто писма близо. Започна да ги чете, разглеждаше и снимките , от хубави по- хубави снимки, къде колажи , къде свалени от сайтовете. Но една от снимките прикова вниманието му и съобщението , което беше изпратено. Беше на добре поддържана жена със кестенява коса и големи широки , красиви очи-привличащи като магнит. Пишешe, че и е приятно да се запознае с него. Това сякаш му сложи криле, имаше чувството че ще полети. Не помнеше какво беше отговорил , но другият ден чакаше вече пред вратата на залата, още не беше отворила , но той чакаше. Така както се изнизваха дните , толкова и контактуваха . Жената беше му разказал живота си , той също. Общуваха все по- свободно. Не след дълго вече си бяха дали и скайпа , чуваха се и по мобилния. Гласът ъ сякаш го обливаше цялата страст на света. Бяха се разбрали , кога ще може да се видят на камера и чакаше с нетърпение този момент - гореше го от вътре , но същевременно се опитваше и да не показва промяната пред съпругата си , правеше го с голяма мъка , но успяваше. Може би беше започнал да се влюбва. Денят винаги му се струваше по хубав , по- красив, по- светъл. Обръщаше внимание на неща , които до сега не беше забелязвал. Дойде и уреченият час да се видят и по скайпа. Дааа- това беше жената която бушуваше във страстта му , във фантазията му , но сега изглеждаше още по- хубава. А и със дрехите с които беше облечена го подлудяваше- нарочно ли го бе направила, не знаеше , но беше със тениска на която деколтето беше изрязано доста и и подчертаваше красивите и гърди. Заговориха се, сякаш се познаваха цяла вечност. След няколко виждания се уговориха да се срещнат, в град които да е близо и за нея и за него. Така и стана. Когато слезе от автобуса и се приближи към него - уханието на парфюма ъ го подлуди. Изпиха по едно кафе и се запътиха към хотела, който Той беше резервирал предварително. Усещаше се напрежение, и за двамата това беше ново приключение. Един път докоснали се, изживяването беше фантастично. Два дни не излязоха от стаята. Той само отиваше да вземе нещо за пиене и за хапване за да може да възстановят изразходваните сили. Фантазията му беше опъната до максимум, това което беше мечтал сега се сбъдваше.
След тази среща се виждаха още няколко пъти. И когато един ден позвъня на мобилния, оператора отсреща каза "този номер повече не съществува".Това го побърка , качи се в залата , започна да я търси , но там нямаше и помен от нея.Това го сломи.Искаше земята да се отвори и да го погълне. Той се беше влюбил.
И до сега фантазията за нея го спохожда често. И от тук на нататък започна и неговата сага в Интернет пространството. Но мисълта за жената със красивите огромни черни очи, все още пали въображението му.