Невероятната разходка със синът ми-големият в неделя ми подейства доста ободрящо.Успях да изчистя мислите си , да изхвърля негативната енергия която бях насъбрал от доста време.Решихме го просто ей така.Казва ми баща ще ходя да разходя кучето-нали е авджия ,ще дойдеш ли с мене.Скочих от леглото и му казвам идвам.Макар че времето беше студено ,валеше и сняг и дъжд , но това не ме изплаши вътрешно чувствах че трябва да отида.От доста време не бяхме правили тези неща.Като бяха по малки с брат му дойдеше ли неделя и правехме походи-каквито аз съм правил със сестра ми и баща ми.Така и аз правех с тях, но вече израснаха и не можех да ги заставям, ако го решеха те го правехме, ако ли не .И така поехме по пътеката и от тук насетне оставям снимките да говорят, но със рака на сърцето казвам че си заслужаваше , макар че станах вир вода.