Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2012 14:36 - Благотворителност.....
Автор: gabar4eto Категория: Хоби   
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове:
3



Благотворителност.....

Велика дума -същината на самата дума Благотворителност.Чета , гледам по всички медии как ей така всеки изрича тази дума без свян, без срам-излизат всички и я изричат изричат.Болно ми е , боли ме .Как така всички чакаме да дойде един месец в годината и да сме снизходителни да сме дашни, да сме Благотворителни.Човешката ни същност какво е на днешно време един егоизъм ,едно удовлетворение от това че сме направили нещо, което трябва да го правим всеки един ден, всяка една минута , всяка една секунда.Аз също сам изпратил смс и не един и два а няколко , но не се гордея с това искам да не го изтъквам .Дал сам няколко левчета , за които на някои са животоспасяващи, и сам ги дал със цялото си сърце и душа, но тук ме дразни другото.Известните ни хора в България излизат и казват ми така ,ми това ,ми онова.Задавам си въпроса-Как може да са такива дебили?,гноясали в своите тела.Чакат един месец в годината за да изпъкнат, за да се покажат.Г-да и Г-жи всеки ден трябва да го правите и то да го правите така че да не парадирате с това , да не го показвате , да не изпъквате, а да го правите сърцато с душата си.И в България , кой дават -дават тези които нямат,съгласни са днес да не си купят един хляб, но да дадат на нуждаещият се , на изпадналият в беда , на страдащият.А тези големичките наричам ги в умалително,защото те са големички само в колите си,в пиенето на скъпи питиета ,в пушенето на скъпи пури,в даването на пари за нищо и никакви дрънкулки, за благороден метал накичени от глава до пети и излизайки един месец в годината да казват на вижте ние дадохме.Какво сте дали?Но това не е само в България , това е в световен мащаб.Аз като мюсюлманин се опитвам да се придържам към повелите на Всевишният, да изпълнявам една от основите в религията ми ,а тя е да съм съпричастен , да давам и те са две неща зекят и садъка-Зекята е задължителен , а садъката е да си всеки ден готов да помогнеш, на близкият не зависимо от неговият цвят на кожата, на религията му .И преди да напиша тази статия се порових в Интернет пространството да видя в арабският свят колко старчески домове има , колко домове за изоставени от родителски грижи деца -ми нямат много даже ако кажа въобще .Но не е това мислата ми , а за това да не сме се затворили в егоистичната си дупка , да не виждаме по далече от носа си , да не сме закоравели с това да нахраним телата си и да сме щастливи , но това ли е щастието.Искам да попитам тези големичките с ласкавите....., какво ще стане ако отделите мъничко от самозадоволството си и го превърнете в съпричастност и дадете на тази които въпреки всичко не са изоставили децата си , крепейки са на надеждата , на любовта , на съпричноста.Ето тези хора са за показност , а не вие с ласкавите си.Няма да се изразявам , защото ако се изразя , то ще е епитетно и цветущо.Мили Боже върни на хората това което са оставили дедите ни , а то е едно едничко нещо тя е Божията любов.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabar4eto
Категория: Поезия
Прочетен: 1783943
Постинги: 707
Коментари: 1465
Гласове: 33206
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031