Какво е този ден......

Днес в рани зори , както обикновено се приготвих за отиване на работа.Беше толкова рано че единствено което виждах по улиците беше мъглявината , която се прокрадва от уличното осветление , мокрият асфалт , които показваше че вече настъпва със пълна сила есента.Тук там се прокрадваше някое безстопанствено куче , или по точно родени в началото на лятото-борейки се и те със недоимъка , със глади-ята .Вървях и въпреки всичко това настроението ми беше приповдигнато , знаех че днес идват учениците.Ще се съберат на двора -този двор където някога и аз съм бил.Тогава бяхме с бели ризки , черни панталони и небесно синьо и алено червено греещите връзки.Късо подстригани и миришещи на алена роза или на Мъжки одеколон , а днес децата щеше да са пъстроцветни.На всяко дете -родителите къде със заем , къде със спестявания от началото на годината за този ден, но да изглеждат добре малчуганите-ухаещи на Коко Шанел, Давидов и какво ли не още.Отворих магазина -посрещах колите идващи със насъщният ни , които намалява на грамаж , но расте на цена, закуските и те същата работа.Посрещах и клиентите -наблюдавайки ги и се опитвах да доловя някаква нотка на поне мъничко удовлетворение от това че на някои от тях детето му е първа година на училище , но уви навсякъде виждах навъсени лица , смрачени като времето отвън -взимаха закуска или хляб  и излизайки навън някои промълвяваха по някоя ругатня -с това сам свикнал няма как -просто са всеки ден при мене.Не бях усетил как с ее развиделило и започнаха хората да поемат към училището .Родното и прекрасно училище , което бе дало толкова много и на мен и на тези хора които влизаха и излизаха от магазина и на които тъгата , умората от това да се борят с живота бе превърнала в едни бездушни предмети.И най изискани в цялата ситуация разбира се бяха учителите и учителките , за това не ми се говори -просто ще замълча.като знам в какво са се превърнали те.В душата ми беше хем щастливо , хем тъгата ме обливаше като ледено студена вода на Иванов ден .Е и капака на всичко беше -когато слушах коментара на родните ни ученици , на нашите деца -e след като свърши тази гадост , тази дандания -ще ходим ли да светнем по една водка или по някоя бира със рибка.Малеее едва се сдържах да не хвана някои от тези които коментираха за гушата и да му светна един .Прибрах се навътре в магазина седнах на стола и гледах , но какво гледах и аз не знаех.Учители -страхливци да не изпуснат работата си и пригаждайки се към апатията и ученици нашите деца  които завършвайки 12 клас сричат.Къде сте , къде сте Вазов,Захари Стоянов , къде сте вие даскали които сте кърпили дрехите си , не сте миришели на Коко Шанел или Гучи , гладни сте заспивали , но сте накарали децата да заобичат азбуката , да се надпреварват да четат-учили сте ги на достойнство, да и сега ги учат ама какво.