Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2011 21:41 - Мисли....
Автор: gabar4eto Категория: Хоби   
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове:
13



Мисли....

Седях на стола пред големият прозорец- бях сам в раното утро. Отвън се прокрадваше само по някое изоставено куче,  което налиташе директно към кофите за боклук,  но затворените капаци бързо ги отпъждаха. Гледах как се зазорява,  виждах как се прокрадва светлината- отпъждаща ноща.  И се заредиха мисли едни след други. Бях толкова сам в този момент, че усещах как отзад зад мене часовникът отброява секундите- тик,  так, тик, так. Не след дълго светлината вече бе отпъдила тъмнината далече и се виждаше ясно и хубаво. Седях на стола и наблюдавах- вятъра събираше изпопадалите листа по земята и ги навърташе на кълбо сякаш искаше да ми покаже нещо. Притихваше и после пак започваше да ги навърта като пастир стадото. Бях сам със себе си. Дървата в печката ми даваха някакво спокойствие- прашкаха и даваха това за което бях пригодени- Топлината си. Пред мен имаше черница ,  която бе младо дърво , но вече имаше прекрасна корона. Също като момичетата  в nачалото са едни неспокосани , а след това стват красавици, галантни дами,  жени привлчащи. Вятърът si играше и ставаше все по бърз и бърз. Наблюдавах тази гледка и си давах сметка- ние колко сме нищожни, самозабравили се егоисти,  дебеили които не мислят за нищо друго освен как да задоволят матерялните си страсти. Тази гледка бе наистина за някои разочароваща , но за мен бе истинско удоволствие.  Гледах как Всемогъщият творец на земята бе създал всичко това,  в точно определен ред,  в точно определена хармония. Слънцето вече надничаше над байра, и това ставаше в пълна хармония с всичко останало. Как е възможно, как така Бог е създал всичко това, а ние където пртендираме че сме върхът в пирамидата,  не можем да създадем уюта си. Листата от черницата падаха в точно определен ред,  в точното време,  на точното място. Всяко едно листо , това ми показваше- как в живота всяка една секунда,  всяка една минута, всеки един час,  всеки един ден,  всяка една нощ е точно определена , а ние подминаваме всичко това ей така- мислейки се за велики,  за могъщи,  за всесилни,  а сме толкова крехки, жалки.Как това листенце,  падайки на земята отстъпва място за нов живот,  даващо на коерена сила,  и всичко друго,  а ние не можем,  не можем да се научим да прощаваме,  да даваме. И на фона на всичко това си припомних една приказа на един мой роднина- приказката за богаташа и неговите овце и агнета.  До такава степен сме закарнели че едва ли ще може скоро да излезнем от този колапс. Да мислите ми се редуваха наблюдавайки една малка истина от всичките  които Бог ни е дал.





Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabar4eto
Категория: Поезия
Прочетен: 1784088
Постинги: 707
Коментари: 1465
Гласове: 33206
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031