Покоят....                                                         
Таи желан, таи търсен. Не намиран- Покоят.
Пристигаща е есента. Златни кестени- уморени.
Заглъхваща песен- На Щурците.
Неустоимо ръцете те галят.
В косите те ти препускат-Пръстите треперят.
Очите те пламтящи- Горят ме.
Толкова мъничко ми е нужно само.
Покоят- Таи желан е.
Усмивката- Вътре  в мен остава.
Разцъфнали гергини- Нежността.
Неонови светлини преплитат се.
Мечтите в мене преливат се.
Пьтят дълъг или къс ще вървя.
Надежда- Докосват ме устните.
Идващата есен- Покоят ще търся.
 

В покоя е цялото
движение.
Раздвижи ли се -
изгубва се.
Отива на друго място.
Връща се.

понякога човек намира щастието в самото търсене-
поздрави,приятелю-а понякога покоят е в самите нас,но
правим и невъзможното да го пропъдим...разплаках се