Постинг
09.05.2011 23:59 -
Някак си...
Някак си...
Стремглаво падат капките.
дъждът сякаш толкова тежък е.
Приждат в мене неща.Питащи?
Какво ли е сега , как ли е?
Болка някаква изтръгваща отвътре.
Самота и отчаяност- Препускат.
Бягащи облаци- Мечтите помитат.
Изправям сe- надеждност.
Знам Там си някъде. Там си.
И глътка въздух ще поема.
Диханието ти - Ароматът ти.
Даващи ми сила- Необузданите сънища.
Дори и след дъжда пак си там.
Хоризонта от слънцето осветен.
Тук и за малко да ти се радвам.
Следващ постинг
Предишен постинг
е написано това стихотворение. Харесва ми, защото е правдиво, а има и надежда, една моя кюбима думичка. Поздрав!
цитирай6tastlivka e tazi,deto tolkova mnogo jaduva6!!!:)))
Kaji i go de!! tq znae li?
6eguvam se priqtel4e..mnogo iskrenna izpoved!! Bravo!
цитирайKaji i go de!! tq znae li?
6eguvam se priqtel4e..mnogo iskrenna izpoved!! Bravo!
но и ни връща мечтателността, без която не можем.
А тя пък е извор на надежда.
Може би не винаги много голяма...но все пак надежда.
И без нея не можем...:)
Поздрав за хубавите стихове!
цитирайА тя пък е извор на надежда.
Може би не винаги много голяма...но все пак надежда.
И без нея не можем...:)
Поздрав за хубавите стихове!
Красиво, нежно и пълно с обич!Чете се на един дъх!
цитирай