Върви.Върви.Върви.Една единствена дума.Колко много неща има в нея, но уви сега опитвайки се да подтискам мислите си,да не предричам това или онова.Съчетал в себе си едно единствено нещо -Смирението.Омразата превърната в Атака.За какво ли?За къде ли?За кога ли?.Биещо сърцето-тласкащо в продължение на толкова години червената течност караща ни да съществуваме-Кръвта.И максимите идващи ми в съзнанието оставен преди много много векове.От хората живели и създали толкова неща.Но достигнали до голата истина-Всеки идва сам на този свят и сам си отива.Толкова е два метра дълго , един метър широко и един метър дълбоко.И там остава всеки сам -Сам.Карамболът на живота удрящ се като топката запътила се ,стремяща се да достигне целта.Заложено в нас -Божието съвършенство.46 на брой хромозоми изпълняващи своята повеля-нито по малко, нито повече.липсва ли един ,или един да е в повече-повреда в дигиталната ни система.и приказки колкото щеш.Свикнали да определяме и да намираме кусурите, а не своите грешки.И пак се сещам за друга приказка една казана много преди нас.Слънцето изгрява и после идва на свои ред луната .Сменящи се от незапомнени времена -i нищо ново, само страстите ни различни и потребностите ни.Научени да плюе-ме да гледаме уж във бъдещето.Загърбили малкото -притискащи опитвайки се да създадем свои макет да живее по нашите правила , да върви където му се казва и отклони ли се -боклук и какво ли не още.Изживявайки се някъде там, но за какво, но за къде , но за кога.Съмнения пораждащи ненавистта.А всеки всеки сам идва и сам си отива.И върви, върви, върви.думичка едничка тикаща всяка една жива твар напред.
Това са често спохождащите ме размисли и напоследък много често.
мисълта и
вдъхновението.
01.06.2010 23:36
Умопомрачителна истина, но има и след нея и това е царството на Надеждата! Леки сънища, приятелю!
Привет!
