Русалка...

Лятната нощ. Луната грееща.
Скалистият бряг и малък остров.
Пристъпил тихо в нощта,
търсил русалката дивна:
косите, морския пясък - блестят.
Преданията слушал. Възможно ли е това?
Има ли русалка с нежен глас,
омайно пееща, притегляща?
Нежна музика, свиреща. Докосваща.
Търсил в лунната нощ.
И намерил от тялото люспа
блестяща, толкова искряща...
Свети луната - подсказваща:
русалката на брега е, пееща.
Погледни, виж я - лицето, косите
на мен отразяват се. Русалката.

Сякаш картина си нарисувал...

Попита ме:
-Би ли направила това?
Би ли жертвала гласа,
който казва за всичко
за краката,
които да те отведат?
Отвърнах:
- Ти би ли направил обратното?
Би ли дал тези крака,
които те водят навсякъде
за гласа, който да ти каже
онези думи,
които никога вече
няма да чуеш?

Прекрасна картина рисуваш с душата....Поздравления, чудесно е това твое стихотворение!

Видя ли русалката? Аз я видях... там на морският бряг :) дори видях и вятъра галещ косите и :) Ти наистина успя да ме накараш да си представя това...
Поздрави от мен и лека вечер с много усмивки :)

Но не всеки има очи да я види. Щастливи са тези, които умеят това.