Тишината плачеща

Умиращи цветя, разпръснали аромата си.
Потегли, пътя търсейки на безвъзвратното.
Плачеща тишина, притихнала под слънцето,
погалващо. Последният лъч.
...И прииждащи, скривайки се в ъгъла на времето:
ласката, от полъха докосната,
плачеща тишина, болката разпиляваща се.
Приютявам в сърцето. Сливащо се.
Реката, търсейки пътя.
Сега до мене - лъчът на залязващото слънце.
Но утрото си - идващо,
тишината плачеща, копнежа...
Моля те, приюти го!

и кресчендо!
Много красиво! Браво!

но малко е объркано - ако се прехвърли в друг език, дали няма да е по-звучно...

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
..………. ТУК ……...