Колко e дълъг денят!...
...И самотна е нощта.
Tебе търся. Решенията...
Боже мили, подари ми мига!
Колко дълго! Объркано е ...
... И идва ни в повече.
Обич подарявам ти.
Нищо не искам. Само толкова...
Не е лесно и в нощите и в дните.
Страдание, Боже! Нали?
Сълзите напиращи и от вътре и от вън.
Погледни! Виж! Обърни се! ...
Тук сме... И краткият миг.
И после - вечност.
Само мъничко. И сега и преди.
Колко дълго, Любов!
Обич... И краткият миг.

Поздрави!

след този вопъл следва ........изстрел в тъмното...или в светлото........все тая.
ако търсиш обич-първо убий тъгата, после падни на колене и .........естествено моли се-за каквото ти дойде:)))))) ни никога не се откривай, че си толкова раним, Човече- ще те стъпка не тълпата-НЕ-своите - от ОБИЧ- БЕЗКОРИСТНА - ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАТ И ИСКАТ ДА ТЕ ОПАЗЯТ. СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ ИМ БЪДЕШ БЛАГОДАРЕН----СЛЕД ВРЕМЕ.

Животът е миг от вечността. Дори и тъгата е миг. И всичко. Въпросът е колко ще продължи този миг и кое ще бъде по-силно- тъгата или любовта ? В живота всичко е по две - радост и тъга, любов и обич, ден и нощ, слънце и луна....... Ако успеем да дадем път на щастието, радостта, обичта, любовта, то останалото ще бъде в по-малко измерение :)
Нека бъде Обич, нека бъде Светлина, нека бъде Вечност :))

Поздрав за теб Нури и хубавите стихове, които пишеш :)

Пожелавам ти здраве и щастие!!!

Благодаря!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Легенда за мартеницата
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка, докато стигнала до река Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.



Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи, където и по света да се намираме

и не по заслуги
и не зарад връщане
даваш, защото я имаш
даряваш на себе си
допир до бога
чрез мисъл
за другите
неясен копнеж
намек за пролет
излезеш навън
и там срещаш всички
усмивки пропуснати
в студената зима

Много е хубаво - някак нежно и в същото време динамично. Поздрави.