Толкова искам очите ти да видя...
Душата ми опустошена,пепелта затихваща...
Тук ли съм, питам сърцето.
Толкова искам...Не зная....
Животът подел възраждане.Така е неистово.
Болката не усещам. Пак те искам...
Толкова много и толкова малко...
Учестено дишам.Докосване но...
Едничък стих.Буря разпиляваща.
Лъчи сребристи и морска пяна...
Планински зов.Толкова си близко!
Назад отминалото.Безконечно е вече.
Толкова много те искам...

душа си! И искрен... Хареса ми твоята изповед. И едни думи зазвучаха особено силно в мен "Планински зов."

Силен стих, познат копнеж...
Поздрави от мен!

А напред е животът ти. Нека бъде добър!
Поздрави!