Показатели.....
Орисан сам да живея ,настъпила промяната в моят живот.Показатели един след друг.Театъра и ролята в него-Бог -Единственият .Знаещ , моите мисли и терзания .И Вълшебството от това да ставам сутрин да отварям очи , да поема въздуха ни таи нужен.Да погледна небето кога замъглено с облаци и пак знак за нещо.Идващи капките дъжд за да изпълнят повелята.Или снежинките всяка една даваща плод.Да погледна Котарака изпълняващ своята ежедневна баня умиващ лапички старателно.И след миг излайва Мишо за да покаже че е тук наблизо , да привлече внимание.Колко много неща -Красота. И ей така подминаваме.Обръщайки се пак през прозореца Красивата Червеношийка търсеща някои забравен плод .Наблюдавайки я и радващ се на Приказната гледка -Въпрос след въпрос задаващ се с толкова малко отговори .Колко ни е нужно на нас , Колко?Ненаситно Око, лицемерието пропълзяващо като светкавица по тялото-Да .Искайки още и още , а за какво .Съзнавайки че всичко това може само за миг да се изпари -Изпитание да видим какво , къде и кога .И когато кажеш на някои добър ден да се обърне на другата страна и да се отвърне от човешката си същност.За какво ?защото този имал повече пари и кара хубава кола , носи атрибути по себе си засвидетелстващи Ароганоста му и простотията че не може дори да прочете правилно какво е написано на захар чето за кафе , но ето на вижте ме аз съм еди кой си ,със еди какво си .Преминавайки през всички тези разсъждения вглеждайки се в лицата които са изкривени от фалшива маска , достигнали такава деформация че чак да ти стане жал.И другото което толкова осезаемо -Жената , която винаги е била обект на страсти , ухажване , на нежност на изтънченост и сега опитвайки се да кажеш нещо от рода , -Хубава си , имаш хубав грим или косата ти е невероятна те поглежда сякаш не става въпрос за нейната идентичност , че е жена .какво на мен ли говориш -я си гледай кефа.Аз мога всичко сама .Е да сигурно е така .Кариера, хубави неща , но изгубвайки същността си , защото може всичко сама.И минавайки обезличените ни дни стигайки дъното на дъното .Въпросите много , но с малко отговори.Връщайки се назад във времето най добрият учител и спътник се уверявам че то вече не е с нас, а и ние не сме в него .А има толкова много неща ,на които да се радваме , има толкова много красота на която да се наслаждаваме .И за нас хората , трябва да ни стане ясно-Трябва да намерим човека .И знам Бог е велик и стават Чудеса .
vatre sa v du6ite ni..
П.С.
А за жената не съм съгласна....Колкото и да можем всичко, и на нас ни се иска да уловим възхитения ви поглед, да чуем хубава дума, да бъдем утешени и да се почувстваме за момент слаби....а другото е защитна реакция да не би да се покажем слаби и това да бъде използвано от някой, за да ни нарани....Просто след първия опит трябва да има и втори, трети....за да си върнем човешкото в най-пълния му вид....но нека не се лъжем, няма да е лесно...Много въпроси и размисли има тук, които да провокират и нас към същото.
Поздрави
Твоя пост ме провокира и мога много да пиша, но нека не ставам многословна!
И да завърша с твоето заключение: "И знам Бог е велик и стават Чудеса ."
:)
Да бъдем хора, но повече Човеци !!!
Поздрав към теб Нури :)
