Постинг
05.01.2010 15:56 -
Мечтите от вятъра....
Мечтите от вятъра....
Понесъл - Мечтите на вятъра.
Полетял с мисълта за това.
Мога ли да докосна - Косите ти.
Очите ти - Красиви, така искрящи.
Устните ти - Нежни, шептящи.
Заранта с себе си донасяща.
Вечерта - Гальовно прикриваща.
Мечтите от вятъра.
Тихичко да си говоря.
Да мога да изричам.
Толкова те искам.
Постой - За малко спри се.
Това ще ми стигне.
Радостта - Докоснала душата.
Мечтите от вятъра.
Дори и само заради това усещане си заслужава живота, нали? Чудесни стихове, поздрави!!!
цитирай
2.
анонимен -
От мен!
06.01.2010 11:00
06.01.2010 11:00
Стоя и чакам! Ще те чакам хиляди години, ако трябва, но ще те дочакам! Макар и с повехнали коси, и с угаснали от взирането очи...все за тебе. Но малкото...Дали то винаги е достатъчно?! И ...само мечти ли са това?! А реалността? Ама питам за оная, хубавата, дето двама я създават... Нея ще я има ли?! Всеотдайна и истинска, не мечта! С обич: Аз
цитирай